ИЗОБИЛИЕ

Винаги имам топли думи в резерва,
за утеха, за обич и за кураж,
казано простичко, хич не се нервя,
най-приляга ми да съм страж.

Но придойде ли ...нечовека,
под каквато и форма да е,
аз обръщам клавиша и ставам нелека
и компютърът ми яко боде!

Който бързо разбрал, кой по- бавно,
че срещу ми стои дивак,
си е негов проблем, но аз неизменно
ги отпращам с последния влак.

И пак думите са ми топло-сърдечни
за човеците в моя път,
кой мълчи и отмята грешните,
но аз ги соча до смърт.

Това, последното, е метафора,
но не е , че не чувствам вина.
За резерва държа цяла амфора
от спасената добрина!


19 март 2024 г., София
Росица  КОПУКОВА