Премини към съдържанието
  • публикации
    2059
  • коментари
    573
  • прегледи
    234280

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ПОЕЗИЯ

И НЕ СЪМ САМО АЗ, КОЯТО СЕ СМЕЕ НА ТОВА БЕЗДАРИЕ!

Margarita Petkova     УРАВНЕНИЕ С ДВЕ ИЗВЕСТНИ слава богу той няма котка нито куче нито канарче нито хамстер не защото не може да поема отговорности а именно защото е отговорен: не гледа нищо в живота си през пръсти с ясни очи ме гледа без да поглежда
ПОЕЗИЯ

БЛАГОДАРНОСТ

На шестдесет и пет съм пак добре, благодаря на Бога, за което, изплувала от бурното море, спасена в стих и с поглед към небето, творя за слънце,за любов и път, и няма да се уморя да пиша, да търся следващия земен кът и с лекота душата ми да диша. На съвестта ми нищо не тежи. Обичам хората и красотата. Ти,Боже, който трябва, накажи. На мене просто дал си Светлината. 27 март 2023г., София Росица  КОПУКОВА    
Росица Копукова

Росица Копукова in ПОЕЗИЯ

0
ПОЕЗИЯ

БЛАГОВЕЩЕНИЕ

Без мама ми е тъжен този ден, Тя беше Божа пратеница светла, Как двадесет и две лета без мен Празнуваме, аз долу, тя в небето?   Навярно си общува в светлина Със Богородица, а аз не зная, Щом здраво тук живота го държа, Заслугата е тяхна най- накрая.   А аз си спомням пролетните дни И цветовете с обич преосмислям, И да боли, и без да преболи, Красиво миналото го преписвам.   И моля се з
ПОЕЗИЯ

МОСТОВЕ

По мостовете се обръщали съдби, след неочаквани преломни срещи- любов и пламък, огнени очи, един друг двама страстно се поглеждат.   Характери се мерят без аршин, по поведение и дързост - с поглед, оставал е смелчагата един, сякаш е бил определен от Господ.   Омайвала красивата жена със благородство даже враговете. Какви неповторими времена! Нравствеността променя световете!   Сега мълч
ПОЕЗИЯ
ПОЕЗИЯ

ДАРБА

На някой просто лесно се удава, но много лесно, по Божествен път, ръка за щастие на друг да дава и да заформя топлия уют.   Доколко ще поеме топлината на надарения да да бъде лъч или ще си замрежи сетивата, или ще бяга някъде по тъч,   това е вече истинска
ПОЕЗИЯ

Позавършваме вече подбора на новата стихосбирка с доц. Младен Мисана, ще я пускаме на мегдана

ЩЕ ИМАМ ЛИ?   Ще имам ли очите на художник като добавка - в другия живот, за да положа аз върху триножник животът с пъстрия му шарен брод?   Ще мога ли като поет да кажа върху платното своята душа? Изкуството и с четка да покажа, тъй както с думи днеска го редя?   Дали ще имам още дар от Бога? Не знам, но ми се иска да е "да"! Желая го таланта и по много. И ново бъдеще от светлина!
ПОЕЗИЯ

ВСИЧКИ ПЪТИЩА

Всички пътища водят у нас, във страната на рози и песен, не смених своя български глас за живот, на тепсия поднесен.   Като светъл добър реалист знам, родината само една е и творих до поредния лист, и творя, и творя за България.   Лоша дума за нея не знам в този сложен живот от различни, тя за мене е обич и храм, та макар и след битки епични,   смели битки на мирния фронт, наджив
ПОЕЗИЯ

ДИАЛОГ

Насреща ми - един врабец на клона, отърси капките от миналия скреж, погледна ме,позна ме и пророни нечакан поздрав в своя си мълвеж.   - Какво сега, приятелю любезни? Добре, трохички малко ще ти дам. От глад забравил всичките си песни, той долетя при мене като в храм.   Похапна. С благодарност ме погледна. И пак на клона кацна срещу мен. Очакваме април- да се съвземем. Да оцелеем с порив съхранен!
ПОЕЗИЯ

ЗАМЯТА АНА ШАЛВАРА

Замята Ана шалвара, замята Ана шалвара, замята Ана шалвара,  ах аман-аман, на пътя за Строгозия. / 2 пъти /   Али Баба се задава, Али Баба се задава, Али Баба се задава ах,аман-аман, и баба Ана задява. / 2 пъти /   - Ела ми,моя Анито, ела ми ,моя Анито ела ми ,моя Анито, ах аман-аман, с дебелото си копито. / 2 пъти /   В арабско ще те заведа, в арабско ще те заведа, в арабско ще те
ПОЕЗИЯ

МОИ СТИХОВЕ ПО СПОМЕН

ПРЕДПОЧИТАНИЯ Харесвам многопластовите хора, където ден със ден не се повтаря, небето им не пада до стобора, домът им битието не затваря. Харесвам отговорните които на плещи носят време и задачи, не ръсят обещания през сито, дето накрая нищо и не значат. Харесвам благодарните, защото те от приятели не се отмятат, дано не се отмятат от доброто, че цял живот ги търся по Земята. 12 април 2021г., София Росица КОПУКОВА  """""""""""""""""""""""""   КАК МОЖЕ? Как може да
ПОЕЗИЯ

МАЛКО ПОВЕЧЕ ТАЛАНТ НЕ ВРЕДИ!

ЗНАЕТЕ, СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, ЧЕ МНОГО УВАЖАВАМ ЕДНА ДАМА- Д-Р НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ НАУКИ ЕЛЕНА АЛЕКОВА, УРЕДНИК В КЪЩАТА - МУЗЕЙ "ХРИСТО СМИРНЕНСКИ". С МАЛКО ЗАКЪСНЕНИЕ ВИ ПУСКАМ НЕЙНИ СТИХОВЕ ОТ НЕВЕРОЯТНО ВЪЗДЕЙСТВАЩАТА  Й ПОЕЗИЯ. В ЛИТЕРАТУРАТА САМО С ЕГО ДА ВЪРВИШ Е СКУЧНО. ТРЯБВА ДА ИМА И ДРУЖИНКА ОТ СХОДНИ ДУШИ!   НЕЩО ПОВЕЧЕ   ...И видя той, че къпината гори в огън, но не изгаря. Битие 3:2   В живота си почти объркан, почт
ПОЕЗИЯ

ПРАЗНИЧНО

Като погаля твоята ръка, Знай, в моята пулсира честност. Когато взема твоите цветя, Във тях за мен да има звездност.   Това видях във моя дом, Компромис никога не правя. Не влизам никога със взлом, Но себе си не подценявам.   И, ако близките преди Не са ти дали шепи нежност, При мене ще те зареди Самата светлина безбрежна.   Ала навреме знай едно, Натам да си прокараш взора,
ПОЕЗИЯ

ПРОСТИЧКИ НЕЩА

И време е да спре да се тъжи. България, любимата, нас чака. Беглецът на крилете не държи, нито завинаги на двата крака.   За своята Родина личен дял да отдадем, да ни погали Господ, човек живее и за идеал, не само за пари, и за народа.   Нагледах се на смачкани съдби в богатски къщи,но...да не разказвам. Чудесно. Печели и работи, но че си българин поне доказвай.   Аз от години съм си ре
ПОЕЗИЯ

ПЪТУВАНЕ

Пътувам по повелята на времето, екскурзиите са за мене минало, отърсило се някъде от бремето, та други грехове днес са се ширнали.   Духовни сме, но някак си особени, не се подкрепяме със пълни сили, добри сме, ала някак си нарочени- сред нас сноват предатели и гнили.   Премного племена сме на Балканите, омесени,примесени различно, предците вдигали са боздуганите за светло бъдеще, но не налично.
ПОЕЗИЯ

ЕХ,ТОЗИ ПРЕКРАСЕН МЛАДЕН МИСАНА!

На Роси по случай 65-я й рожден ден Автор: missana Категория: Поезия        (стихотворението е посветено на Росица Копукова) За своя род, за своята Родина, ти пишеш тъй красиви стихове. И чест ти прави - днеска са малцина, които я възпяват като теб. Помагала си на стотици хора безкористно, когато са в беда. Добро раздаваш, ала без умора. Оставя делото ти видима следа. На трети март родена (чиста Риба от рибите мистични на Христос)
ПОЕЗИЯ

ОЩЕ МАЛКО ДА УТОЧНЯ

ЗАЩО Е ТОЗИ ОТГОВОР ОТ КОПРИВЩИЦА. КОГАТО ПИТАХ. ХОРАТА НЕ СА ЛОШИ. НО АТАНАС КАПРАЛОВ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН  ЛАУРЕАТ. ЗАЩО ЛИ? И КАТО ДИРЕКТОР НА ЛИТЕРАТУРНИЯ МУЗЕЙ ОЧЕВИДНО ПОДАВА ТОПКАТА НА ОСТАНАЛИТЕ КАНДИДАТИ ЗА СЛАВА. ИМАЛ УЧАСТИЕ И КМЕТЪТ, НО ЯВНО НЕ Е РЕШАВАЩО. ИМАТ УЧАСТИЕ И НАРЕДЕНИ ПО ВРЪЗКАРСТВО ЛАУРЕАТИ КАТО МАРГАРИТА ПЕТКОВА БЕЗДАРНАТА, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ, ИВАЙЛО ДИМАНОВ И ВЕРИЖКАТА ТЕЧЕ. ЗАТОВА, КОГАТО ПИТАХ НЕВЕДНЪЖ ТУКА КОЙ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ, ЗА ДА СЕ ЧУЕ, ОТГОВОРИТЕ СА: "АМИ МЕН МЕ
ПОЕЗИЯ

 КАК СЕ РЕШАВА НАГРАЖДАВАНЕТО В КОПРИВЩИЦА НА ДИМЧОВИТЕ ПРАЗНИЦИ?

ОЧЕВИДНО - ЧРЕЗ ВРЪЗКИ И ШУРОБАДЖАНАЩИНА. Поети, които ще четат, присъстват на Димчовите вечери на поезията и особено биват парично наградени, не се обявяват предварително, а се привикват по телефона.На принципа: "Ало, Капралов съм!". Миналата година бая парички олапа от Копвищенската община Калин Донков или по-точно 80 - годишния дядо Донков за ето тези две стихотворения:: ПОЕМА   Любовта ни посочва с тревожни очи. Любовта ни избира. Любовта ни закриля.
ПОЕЗИЯ

НЕБЕСНИ СТИХОВЕ

ОСВОБОЖДЕНИЕ   Освободи духа и си кажи. Кажи си истината и не скривай, това, което утре ще кръжи и някой вместо теб ще го разкрива.   Защото се заформя лабиринт и той не се решава под чаршафа,
ПОЕЗИЯ

ОТРАЖЕНИЕ

И пак с поезия минавам като с небесна лекота. В един живот се отразявам и търся мир и доброта. И пак изпълвам сетивата като дете, със чистота Не искам никаква отплата, освен на Бога-милостта. От него зная - имам всичко. Възвръщам стъпките назад и помня - случка и поличба в събрания ми микросвят. 6 юли 2022г., Симеоново Росица КОПУКОВА
ПОЕЗИЯ

ЛИРИЧНО - по спомен

Плувам във очите ти затворени, като дошла от други светове. Мъж с душа и със сърце отворено ме разпознава в свои цветове.   Тези, с нискоземните пристрастия не вървят по моите вълни. Всеки има своето участие. На един ще кажа:"Остани!"   27 февруари 1995г., София Росица КОПУКОВА
ПОЕЗИЯ

КАКВО ДА СИ ПРОСТИМ?

Какво да си простим сега, се питам. Прикрита завист. Тя не се лекува. И хитростите в дън земя политат, роднинска кражба, дето ще изплува?   Не знам и аз. До крайност не прощавам. В лъжите и обиди има мяра, но факт е, че човекът го забравям и трудно в някой филм пак ще ме вкара?   Но, ако има нещо, няма нищо. Защото злото никому не мисля. Каквото трябва, аз ще го разнищя, което си е мое, ще го имам.
ПОЕЗИЯ

УХАНИЕ НА ГОЗБА

Баба и дядо ставаха във пет, в шест - агнешко, готово във тавата, ще тръгва за пекарната отпред и дядо метва я по рамената.   Опашката - завила се и тя, ред чака за обществената фурна. И всеки после знае си часа да си получи печеното вкусно.   Какви неповторими времена! Сега такава топлина я няма: подготвена от оправна жена, коя е, да се чудиш, по-голяма.   Сега в гостилницата чакаш ред
ПОЕЗИЯ

ПО СПОМЕН

В квартала ни продават ръчен хляб, досущ като по спомена от баба, препеченичък, бял, ухаещ цял на две ръце, създадени да радват.   От всички видове - неповторим! Кой майстор го умее и го прави? Поръсвам с обич хлебеца любим, а той от вкус едва не ме задавя.   Как българско се слага на софра с домашно сиренце с години зная. Бял ръчен хляб,замесен с доброта. Най-истинският хляб. Ще го позная.  
×
×
  • Добави ново...