Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    680218

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Денят наплита чудни плетеници И възли неочаквани върти, Но от дете във моите зеници Светлеят безпределни широти.   И Господ Бог добър късмет ми даде Да вая хубавото по света, Аз не разбирам зло, кавги и разпри, Макар от битки да не се боя.   Земята, Божи дом, е дала всичко, Човеците развалят този мир, Не спирам да повтарям, че излишно Е да се правиш сам на богатир.   Вселената реди една
ПОБЕДА   Човек с поезията побеждава, Когато болката е над предела, Аз виждам как една душа се справя, А имам се самата много смела.   Не е това, в дома ми да се гърчи Нещастие и да на си отива,
Непостигнатото ми е смисъл, мое вдъхновение и цел, Бог на битки,знам, ме е орисал в цивилизования натюрел. И метафората ми е: птица, ама пойна ли или орел? Кой да каже? Аз съм си Росица, а Росиците са с порив смел. Затова държи ме над вълните, срещу вятъра все да вървя. На духа обичам висините. За очите - чудната Земя! А за хората - човек на жеста. Който оценил е оценил. Планини не мога да преместя, но над тях да мина-може би?! 8 ноемви 2023г., Софи
Скитница съм си, като Багряна, По България и по света, Ненаситна за разнообразие, За култура и за красота.   Данчо Ватев ме сравни със нея, Нямам против, щом така прозря, С родолюбие съм в апогея И, признавам си, със смелостта.   Искам много път да пропътувам, Стихове да пиша - планина. После кой какво и колко струва Нека кажат новите деца.   Стига българското да обичат, Както ис
СЪЧИНЕНИЕ ЗА ДОМАШНО   Сега, ако се случех първи клас и имах кратък разказ за домашно, какво ли щях да пиша аз у нас? Замислям се и чак ми става страшно.   Как леличка се бие в магазин, на улицата друга се развиква,
И да ви кажа, пак ми се пътува, все още красоти не съм видяла, история, която съществува и време болно и неизживяно.   Душата ми на две е разделена, в България щом се заражда драма, но добротата ми е споделена към хората, без никаква измама.   Така естествена е топлотата на хора срещани и непознати. Да бъде българско. И по Земята де има българи да станат братя.   Ще кажете, утопия разда
Най-древна крепост- Мраморният град, шестнайсет века отпреди Христа, кога било е всъщност този свят и векове държат го на крака?!   Лютица крепост над Ивайловград най-стара крепост е от старините, да върнем сякаш времето назад не могат да ни стигнат и очите.  
КОМИТСКО Имам си, зная, прадядо комита, Но името му не зная, С копривщенски корен, кого да питам? Освен да питам България.  Това ,да бъдеш част от борбата, Си е било обичайно. Кой е войвода, кой байрактаря? Така си остана - тайна. Аз съм си, казвам, по нрав бунтовна, По нрав комитски, народен. Но ми е мила страната родна. И съм немногословна. Правих, каквото правих, на дело И днеска не се изложих, И още действам, и пак съм смела. На връх или във подножие
Историята и да промениш, то истината винаги изплува, премного битки в нашите земи и ехото за векове се чува!   Премного кръв за тази свобода или за изплатена тежка карма! Не се забравя нашата съдба, от минало до днес не се забравя!   Една страна, докосната от Бог, предназначена е да оцелее във този свят неистово жесток кой за кого наистина более?   Но вярвам в българската светлина,
Любовта ми е силна при първия прилив като синьо безкрайно море, но за отлива после, щом има виновен, аз не съм сред виновните, не.   Всеотдайна до време. Не падай в почуда. Отвори си навреме очите. Твърде много мъже ни препращат в заблуда, но сме будни, за радост, жените.   Много трудно се връщам, но не невъзможно. Ключ повторно за обич не давам. Вече знам, че по мъжки направо е сложно, но, каквото нап
Дали ще къдриш думите красиво и над годините ти ще блестят, и цветове ще багрят като живо послание към неизвестен път,   това е само шарка на успеха, под цялата словесна пъстрота като невидима, но светла дреха струи ли някъде човечността?   Ако я няма, всичко е мираж, единство няма в думи и в реалност, характерът е истинският страж, който рисува твоята виталност!     31 октомври
Така тече животът все при мене, Подобно влак и то експресен влак, Пътувам, пиша своята поема И в делника оставям собствен знак.   Не спирам даже и на всяка гара, А пък на незначителни- съвсем, Обичам качествено да се кара И с времето да бъдем във подем!  
Объркани посоки нямам, нито страдам, Съдбата сякаш моя път чертае, по начин - смисленото да извади от мене, дето Бог е дал назаем.   Нормалното при мен е аксиома, на крайности излишни не се давам, знам пътя си от раждане до гроба и осъзната съм, а и не се предавам.   Жалея тези, дето път си нямат, навярно те изкупват тежка карма, благодаря на Бога, че отсява това, което всъщност ми и трябва.  
ЕСЕННО ПРЕТВОРЯВАНЕ   Октомври ни насити с топлота, Златистата палитра ни превзема, А боровете бранят вечността В тази красива българска поема.   И аз я претворявам всеки път В душата си, щом тръгна да пътувам, Родината е част от мойта плът, Изцяло аз във нея съществувам.   Ще търся всеки кът да посетя, За всеки кът изгубен ще жалея, Аз доста се прошетах по света , Но себе си намирам са
Иконописи в Добърската църква   Все мислят хората, че са жени Иконописките и то пророчици, Със някакви особени очи, Хилядолетие проболи с погледи!   Исус пристига на ракета, Боже мой, А Богородица във капсула космична. В епоха на стрели кой знае, кой? И кой рисува със ръка митична?   Стоим пред непрогледната стена Сами, без отговори на въпроси Къде започва всъщност вечността, Какви посл
НА ВРЕМЕТО ВЪВ ВТРЕНЧЕНИЯ ПИР Автор: missana      Когато падне здрачът се завръщам в пристанищата светли на греха. Не се разкайвам, за да бъда същият. Низвергнах праведника, който бях. Защото сладостта горчи греховно, а прекален светец и богу не е драг. Но не понасям строгата черковност на поглед вял маскирал се на благ. Жените влюбвали се в мен забравих, щом срещнах най-великата любов. Тя дойде от потайните дъбрави, за трайно щастие и порив
Някои не са от този свят И, дошли тук, много уязвими Те вълшебни стихове редят, Стихове, които са за зрими.   Как обичам аз да съм до тях, Да им вдъхвам вяра и опора, Да отнемам земния им страх, И да си пътуваме в простора.   Дядо Боже мълком ни реди, За да преживяваме по-леко, Силният поддържа висини И вървим задружно и далеко...   И споделяме си светове, Сякаш се познаваме отда
Ловя далечина със Божа дарба, защото близкото го вижда всеки, но ако в нещо се усещам слаба, че не предвиждам лошото в човека.   А то, за съжаление го има, изскача после, сякаш е къртица, така да е,навътре го не взимам и продължавам,росната Росица.   Научих се обаче да се пазя, от лабиринти сложни да излизам, не само е добро, по злоба газим, накрая тя самичка се огризва.   Но пак изкуст
ПРОПУКВАНЕ За мене няма вечен идеал в човека, някъде ще се пропука, но важното е да останеш цял, за да си пожелаем " Добра слука".   И грешките да стъпват на трева, не във калта, защото там е страшно, за прошка щом пред мен сведеш глава, ще те погаля . Важен е куража.
Стъпката ми винаги кънти, Словото ми винаги се чува, То клепачи със игли не ши, Нито във тревата зеленува.   Ясна като слънчевия лъч, Всичко покрай мене осветявам, Бягайте навреме пак по тъч, С мене само светлите остават.   Бог ми дал и ум, и храбрина, Да изтривам непочтени хора, Във калабълъка - светлина Винаги просветва най- отгоре.   Чудя се как хиляди души В завист и бездушие
Получих много и не се гневя на низки хора и на низки страсти, та те не са докоснали това, което изживявах като щастие.   Додето, между кухня и деца, посмачкани от лошите съпрузи, те пишат сексуални словеса със гордостта на спукани медузи.   И аз им се надсмивам в своя връх, но всъщност много тихичко ги жаля, не смятам ощетените за мъх, но те сами в тревата се въргалят.   И водката ги вд
АНТИТЕЗНО   Не разбирам обидните думи, Хич не пасват на мойта душа, Не ги стрелям като куршуми, Нито знам как се пада в калта.   Дъщеря в благородно семейство От сплотените светове, Само обич сърцето задейства, Неизпълнено с грехове.   Но настъпи ли някой душата Със лъжи и подмолни слова, Аз с ирония пълня словата И пред факти не свеждам глава,   И долавям - виновният ст
Природата мълчи, не казва нищо И шушнат само пъстрите листа, А ми е мъчно, чи ги газя ничком И те не ме препъват над пръстта.   Разплакан кестен от човешки стъпки Умира бавно в мекия килим, А мене просто ме побиват тръпки: И ние през живота тъй вървим.   Не мога да докосна синевата, Но пак погалвам някое дърво, Защото то държи ни на земята И сякаш е човешко същество.     17 октом
Разделите не идваха от мен, а от проблемни хора във живота, напътствах и съветвах ден след ден, но съм странична за дома им квота,   та не приеха верните слова, които са от мъдростта на Бога и аз не съм виновна за това- да бъда реалист, отдавна мога.   И мене розовите очила, понякога с любов ме заблуждават, сама спасявам се от патила, на плитките природно не се давам.   Кажете ми, защо

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.