Някои не са от този свят
И, дошли тук, много уязвими
Те вълшебни стихове редят,
Стихове, които са за зрими.
Как обичам аз да съм до тях,
Да им вдъхвам вяра и опора,
Да отнемам земния им страх,
И да си пътуваме в простора.
Дядо Боже мълком ни реди,
За да преживяваме по-леко,
Силният поддържа висини
И вървим задружно и далеко...
И споделяме си светове,
Сякаш се познаваме отдавна,
Някои души без брегове
Се намираме най-неочаквано...
25 октомври 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари