Ловя далечина със Божа дарба,
защото близкото го вижда всеки,
но ако в нещо се усещам слаба,
че не предвиждам лошото в човека.
А то, за съжаление го има,
изскача после, сякаш е къртица,
така да е,навътре го не взимам
и продължавам,росната Росица.
Научих се обаче да се пазя,
от лабиринти сложни да излизам,
не само е добро, по злоба газим,
накрая тя самичка се огризва.
Но пак изкуството ме приласкава,
съзирам ангел мил в далечината
и всичко друго после отминава,
помогна ли да възвиси крилата
добър човек, добър творец да тръгва
напред и свойто място да открие,
благословена съм да бъда първа
във пътя му,че дарба се не трие!
25 октомври 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари