Объркани посоки нямам, нито страдам,
Съдбата сякаш моя път чертае,
по начин - смисленото да извади
от мене, дето Бог е дал назаем.
Нормалното при мен е аксиома,
на крайности излишни не се давам,
знам пътя си от раждане до гроба
и осъзната съм, а и не се предавам.
Жалея тези, дето път си нямат,
навярно те изкупват тежка карма,
благодаря на Бога, че отсява
това, което всъщност ми и трябва.
На драмите не се превръщам в яма
и пленница не съм на диви страсти.
За мене любовта е по-голяма:
да бъде мир, добро, човешко щастие!
Възмездието всеки си получи
около мен и си го получава,
от всичко, дето досега се случи,
едно разбрах, че Бог не ме оставя!
И искрено желая да намери
всяка душа най-топлия си кът,
и ако себе си със друг ще мери,
то ясно е, че няма собствен път!
29 октомври 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари