Така тече животът все при мене,
Подобно влак и то експресен влак,
Пътувам, пиша своята поема
И в делника оставям собствен знак.
Не спирам даже и на всяка гара,
А пък на незначителни- съвсем,
Обичам качествено да се кара
И с времето да бъдем във подем!
В значимите неща се преоткривам,
За всеки, знам, че съществува път,
От дребните души ми става криво,
Но ги прескачам като хвърлен прът.
И не че нямам битови задачи,
Но те не спират експресния влак,
Кой както иска нека да си крачи,
Но аз пътувам до небето чак.
29 октомври 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари