Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    680775

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

От Космоса да слезеш тук е трудно, не е щастлива земната любов, уроците се преживяват мудно, особено без Божи благослов. Доде осмислиш за какво си тука и то животът взел, та отлетял, кой взел поука, кой не взел поука, а някои съвсем без идеал, без усета, ча пак вървим нагоре към съвършенството във път нелек. От нас зависи всъщност колко скоро ще бъдем вече ангел, не човек. И ще се къпем дълго в светлината, и после ще помагаме на друг, тъй както ни помагат на земята.... Но им
Винаги имам топли думи в резерва, за утеха, за обич и за кураж, казано простичко, хич не се нервя, най-приляга ми да съм страж. Но придойде ли ...нечовека, под каквато и форма да е, аз обръщам клавиша и ставам нелека и компютърът ми яко боде! Който бързо разбрал, кой по- бавно, че срещу ми стои дивак, си е негов проблем, но аз неизменно ги отпращам с последния влак. И пак думите са ми топло-сърдечни за човеците в моя път, кой мълчи и отмята грешните, но аз ги соча до смърт.
Живее ми се в този хубав свят, който се бие като за последно, защото той със хора е богат, не във безлюдие и неизвестност.   Приятелството ми е на душа, от думата добра по-мило няма, не мога и не искам да руша, дори да е във мислите ми само.   Небето да е синьо в красота, тъй както Бог го е създал отдавна, за всички има място във света, ала с омраза в дъното пропада!     18 март
Нали знаете, приятели, че кога е за награди, на мене трябва все някой да ми каже. Стара позната ме уведоми, че съм номинирана тази година за национална награда, свързана с принос в литературата, " Пеньо Пенев", Димитровград, за което съм благодарна на организаторите. Както и на Даниела Якова и Евелина Стоянова, " Рано в неделя", БНР, за оценката на моето творчество и предложението за награда. Лауреат бил Петър Чухов, за чиято " поезия" аз тактично ще замълча. Важнот
Тетя е променлива женичка, като цяло си е горска птичка, ту е гневна, ту е приемлива, ту е слънчева, ту е игрива.   Тетя има просто чар невидим, малко сложно е да го провидим, да е жива, здрава и щастлива, Тетя е за себе си красива!   Щом харесва стихове, е жива, в стихове душата е скоклива. С нея нещо общо аз наричам: и тя, и аз Вапцаров го обичаме!   Текст: Р.К.    
Наблюдателна. Интуитивна. Все неудобни някак си черти. За празноглавци никак не наивна, доде накрая тях ги заболи.   Ни срама, нито очи на финала от сътворени глупости безкрай. На 50 годинки ала-бала, хорце на пубертеткото играй.   Женички също има всеподобни. Такива да ги жаля, да простя? Да си пропаднат в свойте бездни долни. А аз нагоре да се извися.   Защото гледам, някои живеят
Обичам книгите ми да пътуват, но не със тях и личният живот, във тях разказвам аз какво си струва, поезия и проза са на ход.   За вино, чаши, пълни с обещания и срещи с неизпълнен послеслов, отдавна не полагам аз старание, но пиша винаги със порив нов.   Обичам я основно тишината, в която пак животът да кипи и да намеря аз сърцевината на смисъла в човешките мечти.   Походих, доста парти
ДО ПОСЛЕДЕН ДЪХ Автор: missana      Божествена си - с тиха красота, с усмивка ангелска и детски чиста. Опиянен те гледам, няма я смъртта, за мен си само светлина лъчиста. И виждам сякаш дверите на вечността да се отварят скришно, да ни приютяват.  - Мини ти първа, нека съм отзад - да не допусна злите погледи да те раняват. Да влезем двамата в единствения свят - без пошлост, лицемерие и завист, извън тълпите - гдето съм богат,
Защо бях с тези хора, не разбрах, приключих и не искам да се върна. Навярно за урок, докато бях до тях и в правилния път да свърна.   Защо различни ни събира Бог? Не ми е ясно и не съм дорасла. То някои си бяха просто шок, а други - просто бреме за оставяне.   Не съжалявам и не съм сама, прииждат нови хора за другарство, учудващо летя като стрела, а Бог посича опит за коварство.   За ме
Мени се климатът и по света размахват шпаги бури и порои, ала България е красота, макар различна в зимата и в зноя.   Приижда пролетта пак със любов, целува разцъфтелите дървета и тръгвам под небесния покров да си осмисля днеска битието.   Да оживее нова светлина по героичните градчета наши, та в тези смутни трудни времена ще вдишвам минало и се не плаша.   От бъдещето да ни пази Бог,
Отгоре чрез съня ми дават знак, обикновено верен и се случва, къде е пътят аз не знам.И  как във този свят ще трябва да се уча. Но има връзка в тези светове, които са и богоразделени. Какъв е смисълът от векове ще търсим горе,долу и на смени, минавайки живот подир живот, докато се превърнем в съвършенство. Душата все ще търси своя брод и сънища ще идват все Божествени. Навярно не достига доброта. А за добрите и сънят е милост, закрила в лудостите на света,
ЗАБУЛЕН С ЕСЕНТА Автор: missana    По черно острие приплъзва се нощта - един недефиниран още символ, преплел се с недосбъдната мечта и с минало надничащо сервилно.   В архивите на бъдещето неоткрит, аз фигурирам - послепис на песен. Ще ме запее ангел в облак бял укрит, поел към рая в пътя си небесен.   И после ще остана в есента на своето житейско раздвоение, за да сънувам вечно пролетта - пропуснато от коловозите спасение.
НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ Каква невероятна самота в душата на твореца - гений, тази размирна Димчова съдба в сърцата сякаш право цели. Пътува времето напред, но Дебеляновата нежност ни спира, гали ни отвред, защото нежността е вечна. Събрана в неговия стих, надскочила е тъмнината. Поет и горестен, и лих, намерил след смъртта отплата. Обичал
Наближава ден на прошка, някой взел, а друг не дал, аз съвсем не правя лошо, но не правя ритуал. Нямам замисли зловредни, но и не прощавам аз, знам, такава съм родена, помня, трудно давам шанс, на сгрешилия да иска някак да се разберем, спомените да потискам, злото да си съберем, не, не ми се хич удава. Лошото е стил, подход, а това - да се прощава-  те вземат все за идиот. Времената са такива, всичко днес се промени. Боже, дай ми да отбивам навр
Във София валя, валя, валя, разказваше се нещо на звездите, какво, не знам, дъждът не ми призна, но беше дълго, хубаво и тихо.   Събудих се да слушам за какво сега чрез капките ще им приказва, но нищо не разбрах, а за добро Луната грееше в небесна пазва,   напук на дъждовея, бе и тя, слушателка на песента среднощна. Във тайнство всичко беше във нощта, а само аз стоях така безпомощна!  
МОЯ ТЪЖНА ЛЮБОВ Автор: missana      Моя тъжна любов, добър ден, вече нищо добро не ти нося. Аз съм скучен до болка рефрен и кълбо от банални въпроси.   С теб започнахме някак добре и повярвах - ще стигнем безкрая. Но отказа последният ред да ни впише в тефтера на рая.   Моя тъжна любов - остани! Не с очи, а с душа аз те моля. Всичко друго е нейде встрани и за двама ни носи неволя.   Всичко друго е чуждият свят - там местата са просто за
СЛЕД ТОЛКОВА ИЗМИНАЛИ ГОДИНИ Автор: missana      След толкова изминали години понякога се питам - аз къде съм? Нима в това, в което днес не вярвам, или в това, което ще отмине лесно...   Нима стопих се там - в далечината, която страшна диря в мен остави и впива нокти леденият вятър на времето затворено в кръвта ми.   В далечното поле ме има още, макар и някога изгубен безвъзвратн
Не вярвам в измълчаната вина, Лъжата има образ и подобие, Тя има вид на опитна злина, На отиграно лично своеволие.   И краят й пристига с малко гръм, Преди возилото й да се срине, Извозената все пак аз не съм, А гледам как съдбовно ще погине.   Та вие ми простете затова - При мене истините все да тъжни, Но просто във живота е така - Вината има своя лош завършек!     9 март 2024г.
Осми март е денят на боркинята и на смелата, честна жена, не на глезлата, не на царкинята, затова го празнуват в света! Няма сила, която да може още дълго да го заличи. Много съвести още тревожи, но блести в милиони очи. Аз го имам за свой ,не защото политически крие нюанс, но работих, усетих и злото, и съм просто жена като вас. Не се виждам женичка за в къщи, имам още за битки кураж. И печелех за хляба насъщен, трупах с времето дългия стаж на безстраш
АДАЖИО Автор: missana      Сега те моля само - остани! Дори не зная пълното ти име. За мен си полъхът над глухи низини, родили собственото ми безимие. За мен си снопче жива светлина. Кълбета от лъчи напук на здрача. Вълшебна флейта в мъртва тишина, накарала душата ми да плаче.
СПАСИТЕЛНО Автор: missana      Намерихме се бавно и мъчително. Очаквах те на дъното на самотата. Подаде ми ръката си спасително и през тунел изведе ме към светлината... Не съм мечтал и в сън да те докосна. Дели ни времето с бездънна бездна. Ти дойде неприлично млада - съдбоносна, и ме дари с последна глътка звездност... Телата ни се сплитат възлописно и очертават гъвкавите пътища към рая... Прегръщаме се - две самотни истини, превърнали се в с
ВЪРХУ РЪБА НА ИЗГРЕВА Автор: missana      Върху ръба на изгрева живея, очаквайки един усмихнат ден. И мисълта, че има те ме грее - от нея чувствам се опиянен. Какво ли друго да си пожелая - надеждица по-горна и от хляб. Мечтите са крилата на безкрая, без тях съм само просяк вечно сляп. Невинността ти нежно ме пленява и щастие е да съм в този плен. Над свободата той ме възвисява, там рея стихове щастлив и вдъхновен. В живота нищо друго не
Аз винаги започвам със молитва Да пиша за красиви светове, С душата - птица всеки ден да литвам И да достигам светли брегове. Страданието просто да го няма И бъдещето да е светлина. Наясно съм със своята измама, Но тя е тук, на грешната земя. То не е по проекция на Бога. И все към него се обръщам аз, Да ни отнеме всякаква тревога, Не сме виновни, че го гони бяс Във този земен свят античовека И милиони свлича във регрес. И все така е чак от памтивека, И нищо
РОДСТВЕНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ   Аз знам добре, че съм жена - боец на смисленото, не на лесна слава, потомствено ми е така - живец, жена не знам в рода ни да е слаба.   В рождената ми дата - Свобода Вселената кодирала е твърд
ЗАТВОРЕНИ СЕТИВА   Не са отворени очи, които към себе си единствено надничат, за себе си пропускат само дните, а другото е просто безразличие.   Не са докосващи ръце, които от своя дом не могат да излязат, за другите не означават нищо и само в егоизъм се белязват.   Не е отворено сърце, което лъжи събира и ги крие в сейфа, и чувства само себе си, додето в живота иска да си прави кефа.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.