Обичам книгите ми да пътуват,
но не със тях и личният живот,
във тях разказвам аз какво си струва,
поезия и проза са на ход.
За вино, чаши, пълни с обещания
и срещи с неизпълнен послеслов,
отдавна не полагам аз старание,
но пиша винаги със порив нов.
Обичам я основно тишината,
в която пак животът да кипи
и да намеря аз сърцевината
на смисъла в човешките мечти.
Походих, доста партита направих
и пак ще дойда някъде за вас.
Навярно спомени добри оставих,
но днес ценя вглъбения си час!
16 март 2024г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари