Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.
Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
Добави Kaldata.com в предпочитани източници в Google

Росица Копукова

Блог от Росица Копукова в Други

  • Публикации

    2911

  • Коментари

    1274

  • Прегледи

    680214

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ПОЕЗИЯ

МОИ НОВИ СТИХОВЕ

ПРЕДИ ОТВЪДНОТО Навярно е божествено отвъд, но тук не ми достига красотата, човек роден за дом е и за път, а не да мре нещастен по Земята. Да, не е лесно да те пратят тук, дошъл навярно някъде от Рая,
ПОЕЗИЯ

ВСИЧКИ НОВИ СТИХОВЕ СА ОТ БЪДЕЩАТА НОВОГОДИШНА КНИГА, ЗАЕДНО С НЕВЕРОЯТНИЯ МЛАДЕН МИСАНА

СЪНУВАХ ЛИ ЖИВОТА СИ ПРОБУДЕН     В завоите на вятъра оставам  - главница на едно безсмъртно ехо. Душата си на ситно разпилявам. Разделям се с последната утеха. Защото кой съм аз - кому съм нужен? Нали не мислите, че ще се вържа. Днес разумът ме прави най-безумен. Дори любов и щастие попържам. Излъга ме на екс и тишината, в която вярвах сякаш е светиня. Бутилката на моя дух лежи разлята върху безбрежната напукала се тиня. Да срещна предани очи жадувам,
ПОЕЗИЯ

........ИЛИ ПРЕДИ НЕЯ

СЛЕД МЪДРОСТТА Автор: missana      Кобалтовата лудост ме превзема - лъч черен в светлини нормални. Неизживяното е моята поема. Живяното е мярка за баналност. Руша се като ретина на залез в окото на замръкващото утре. Отхвърлен, пътят ми напомня разрез под скалпела на демиурга. Студено ми е - толкова студено... Треперя в зъбите на сива пепел. Сънувам непристъпното рождение - мистиче
ПОЕЗИЯ

БЪДИ, МЛАДЕНЕ, НЕДОСТИЖИМ СИ!

ЩЕ   БЪДА     Ще бъда сън на сънищата несънуван. Последен сън на ветровете в падина. Едно изгубено в безветрие хвърчило                     с алцхаймер за височина. Ще бъда просто себе си - незнаен за стадо дяволи и богове. Единствен, непостигнат и потаен, но с потекло от древни брегове. Затворник в стаята наречена пространство и от снежинките на времето раним, ненужен никому (и нему си)     
ПОЕЗИЯ

ИЗГРЕВНА

Обичам да съм изгрев и да светя, да предвещавам хубавия ден, луната пише стихове и често към сутринта заспива мило с мен.   Но изгревът е друго. Носи слънце. Да грея ми е сила и копнеж. Нощта, като магьосница навънка си тръгва, щом под слънцето се спреш.   На мен нагласата ми е такава- оптимистична, като светлина. Да бъда изгрев - просто ми се дава. Като Надежда блага над света.    
ПОЕЗИЯ

МОЕ НОВО СТИХОТВОРЕНИЕ

НАБЛЮДЕНИЕ     Егоцентриците си тръгват рано, затворили човешките пространства, застинали сред общество избрано, в което интереси уж си пасват.   Егоцентриците потъват в празно и вечно нещо лошо им се случва. Донякъде им дава Бог от шанса, а после те сами да се научат!   Не могат ли, съдбата ги застига. Звънят им и последните камбани. Предупреждението им намига... Егоцентриците с
ПОЕЗИЯ

МОИ НОВИ СТИХОВЕ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ   Нищо не започва отначало. В любовта ще следва продължение, ако не е съдено изцяло да останеш с някой в единение.   Нищо до едно не се повтаря. Добро ли, недотам...но е различно. Може би повторно те изгаря. Просто е Съдба. И нищо лично.   Някъде пътеката е трудна, друг път с радост се върви по нея. Любовта небесна е заслуга ние просто тука я живеем.   Който
ПОЕЗИЯ

НА ВРЪХ

Животът сякаш ми е все на връх, не ме стресират с нищо ветровете, не ме завличат долу ледовете, общувам хора, дето не са мъх.   По малко са, но са прекрасни хора. А в тази ветровита самота, в която има само красота, аз мога да говоря със простора.   Над мен е Бог. И той ми дава знак за всяка моя бъдеща победа, съобразявам се, че всичко гледа и само кротко се покланям пак.   А иначе, по
ПОЕЗИЯ

БЕЗ ГЛАС

Ще потрепери горското дърво И клон от влажния снежец ще падне. Дали тежат му спомени и то Не може да опази своята старост?   Аз вярвам, че си има и душа И тя сега от мъка натежава. Стои горкото тихо над снега. Дойдох и анонимно го отвлякох.   И никой нищо вчера не разбра. Май само дядо гледаше в небето Как падат клоните от младостта, От него наследените дървета...     2 декември
ПОЕЗИЯ

ПАРАЛЕЛЕН СВЯТ

С поезията този свят е друг, по-лесно се приема тегобата и радостта отеква в чуден звук, по-леко сякаш ходя по Земята.   Поетите са тука затова- да бъде всичко някак си различно, раздали най-вълнуващи слова, необяснимо смели , непривични.   И делникът не е така студен, и грижите не са така досадни, поезията сгрява всичко в мен и дните претворява благодатни.   И в тази паралелна красота,
ПОЕЗИЯ

ОЩЕ ЕДНО НОВО СТИХОТВОРЕНИЕ

ПАМЕТ ЗА ВЕЛИКО ТЪРНОВО     Над Търново се спуска залез тих. Един пейзаж, красив, неземно-земен. И гледам аз като в Света Светих, звездите падат в шепи и ми светят.   Балконът на хотела е светът, пресътворен от Бога и човека, Историята, вековечен път, израства във картината полека.   Дори да снимам, моят апарат ще хване само част от красотата и кътам в паметта си този град да го
ПОЕЗИЯ

МОЕ НОВО СТИХОТВОРЕНИЕ

ОТПЪТУВАНЕ....     На приятелството влакчето отмина, диря не остави, ни следа, някой не почисти си комина от саждите във своята душа.   Ала после го е заболяло, че доброто мигом отлетя и ,,прекършил клона си изцяло, мъчи да го върже начаса.   Прави сцена, някакъв театър, със помощници за антураж! Беше! Влакът пътници не взима и пътува леко, без багаж!   27 ноември
ПОЕЗИЯ

НОВО МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ

ДОРИ ДА МЕ ОБЗЕМА....     Дори да ме обзема пак изцяло, Намирам свое време да живея, С поезия започвам изначало Във звездна нощ аз пак заспивам с нея.   Чета редовно скъпите поети, Така необходими за сърцето И ,с пулса на изстрадани завети, Разбирам смисъла на битието.   Едно не схващам в тази въртележка: Защо препатили са и от свои. Не го намирам само дребна грешка, А злоба по ж
ПОЕЗИЯ

ТУ.....ТУ.....

Ту огън съм, ту буен водопад, ту бързоструйната река словесна, каквото и да съм във този свят- движение съм, пътеводна песен.   Не мога просто мирно да стоя и старост затова не ме застига, дай Боже за доброто на света да давам своя лепта и частица.   Аз знам, че динамичните жени сърца човешки най-добре печелят! Горя, буча и времето върви. Така е по небесната повеля.   Но искам и във дру
ПОЕЗИЯ

СЕБЕДОСТИГАНЕ

Живеех, както аз желая и продължавам да живея. И ако нещо ме помая си беше комунизмът в действие. И спуснатите бариери, и нежеланиете прегради. Животът е огромна сфера, в която къкрят изненади. Попаднах между две епохи, отново пътя си намерих. Нямам наклонност за пройдоха, но доста върхове катерих. Сама си начертах трасето и следвах свои интереси. Ако достигна днес небето, Бог ще попита: "Докъде си?". Додето ти ми даде,Боже, съдба, характер и успехи, добре съм и душата
ПОЕЗИЯ

ПОРЕДНАТА МИ ПОЕТИЧНА НАГРАДА ОТ ДНЕС ЗА СТИХОТВОРЕНИЕТО "ПОЕТИЧНО ЗА ПОЕЗИЯТА", ВАПЦАРОВА Е. ТОВА Е САМО ЧАСТ. А КОЯ СЕ ПАДА ПОРЕД, НЕ ЗНАМ, ЗАГУБИХ ИМ БРОЙКАТА,СТОТИЦИ СА!

ТОВА Е САМО ЧАСТ ОТ ЦЯЛАТА НАГРАДА!
ПОЕЗИЯ

РАЗМЕСТВАНЕ НА ПЛАСТОВЕ

Върни си собствения образ, а не префинен със лъжа, за мен лъжата няма възраст и аз за нея не тъжа.   Оттук-оттам се тя превърта и гали егото с перце, на тръни е и се озърта, множи се често две по две.   И прогнозирай си раздяла, лъжата щом я разчета, тя пропълзява черно-бяла, отровна е като змия.   Приятелка или приятел, третирам ги еднакво аз, лъжата просто е предател
ПОЕЗИЯ

ЕХ, ТОЗИ ДЯДО КОЛЕДА!

Дядо Коледа ли, Мраз, донесе всичко, дето детството ми пожела, вярвахме в Христос и в комунизма, скрити предвидливо у дома.   С приказни родители от Бога няма как да бъдеш нещастлив. Детството да върна аз не мога, нито даже повея игрив.   Днес децата срещат го свободно, но за най-красивите неща, няма как всяко дете народно скъп дар да получи у дома!   Някои дори са си отишли в та
ПОЕЗИЯ

ОПОРА

Била съм гръб на хубави души, родени със талант и със култура, дошла омразата да ги руши от хора със равнище "кота нула".   И на една планета всички тук и аз не знам защо сме се събрали, едни, създадени със крив юмрук, а други - с благородни идеали.   Обаче се намираме. Съдба. В това е сякаш нашата утеха. Едни успяват в делнична борба, дори и да воюват без доспехи.   И става там приятел
ПОЕЗИЯ

И НЯМА ДА ВАЛИ ОТ САМОТА

И няма да вали от самота, когато можеш сам да се намериш, на всеки Господ дава светлина и дарования, за да живее.   Когато недораслият партньор ти пречи в повече да се развиваш и тика те натам - да станеш тор, аз не разбирам - как ще го обичаш!   Край мене, гледам, не една жена си носи бремето на самотата. Била семейна! Да добре, но тя в една домашна пустота се мята.   Семейството е при
ПОЕЗИЯ

ДЪЖДЪТ

Дъждът е днес красиво романтичен, небето къдри някакви нюанси на синьото и става ми лирично, душата мести чудни пасианси,   животът го гадае, но не може, върти го като някаква рулетка, кой как намерил своето си ложе, кой как направил тънките си сметки...   А аз си пиша. Като дъжд словата изливат ми се нейде отдалече, пак щастието търся по Земята, отвъд дори, защото то е вечност.   А наб
ПОЕЗИЯ

ПОТРЕСЕНА

Потресена от дивотата в този свят, такава винаги ще си остана, човекът е със Доброта богат, жестокостта е зла човешка рана.   Дошла съм от прекрасни светове и неведнъж съм писала, че няма да свикне моята душа-небе със ничия трагедия голяма.   Немея. Просто губя словоред, то неведнъж показвано е свише, че господар не е един човек, една държава, ни едно величие.   Прашинки в този уникален
ПОЕЗИЯ

НЕЩО МОЕ, НЕЩО ЧУЖДО,НО....ИЗКУСТВО

МАЛКО ПРОВОКАТИВНО   На горните етажи на живота държа позициите и не слизам, след мене лази бавно идиота, но аз необратимо се изнизвам.   А горе светлината силно свети и осветява жалките душици,
ПОЕЗИЯ

ЕДНА ДЪГА

Една дъга опасала небето И стигнала приятелски прозорец, Не може да я хване снимка в цветно, Стои над София - знак- миротворец.   Навярно иска нещо да подскаже Небесен пратеник на красотата. И няма кой сега да ни разкаже Посланието чудно на дъгата.   Като закрила бди, като идея, Че този свят ни моли да го пазим И смисълът дълбок намирам в нея, Под нейната корона - като стража.   Една дъ
ПОЕЗИЯ

МОЕ НОВО СТИХОТВОРЕНИЕ

ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКОРД     Не търся никому вина, че е заминал по свят широк за хляб и за късмет, на всеки не е дадено да има пари и слава, да е звездолет.     Когато рано сутрин се надигне помръкнал, че е в чуждата страна, на чуждата трапеза с чуждо вино, да се завръща просто у дома.     И хората не са му по душата, не свиква с нрави, с чуждия им ред, е, няма идеално по земята

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра
Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.