Била съм гръб на хубави души,
родени със талант и със култура,
дошла омразата да ги руши
от хора със равнище "кота нула".
И на една планета всички тук
и аз не знам защо сме се събрали,
едни, създадени със крив юмрук,
а други - с благородни идеали.
Обаче се намираме. Съдба.
В това е сякаш нашата утеха.
Едни успяват в делнична борба,
дори и да воюват без доспехи.
И става там приятелство добро.
Взаимно се крепим във красотата.
За да пребъде като зарево,
което не затихва по Земята!
21 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари