МОИ НОВИ СТИХОВЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 388 прегледа
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Нищо не започва отначало.
В любовта ще следва продължение,
ако не е съдено изцяло
да останеш с някой в единение.
Нищо до едно не се повтаря.
Добро ли, недотам...но е различно.
Може би повторно те изгаря.
Просто е Съдба. И нищо лично.
Някъде пътеката е трудна,
друг път с радост се върви по нея.
Любовта небесна е заслуга
ние просто тука я живеем.
Който я обърка, ще си плаща.
Който я опази, ще я има.
В чужда къща рибата не хващай,
че развръзката не е щастлива.
Приеми, каквото е за тебе.
И без теб животът продължава.
Може най-накрая под небето
тъжна Самота да приютяваш?!
3 декември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
ГНЕВНО
Лъжкинята останала без дом,
дошла ми нежелана да ми мрънка.
Все пеела с фалшивия си тон
и с куфар все я пращали навънка.
" Виновни" са мъжете. Сто на сто.
Тя ,милата, на Дявола светица...
Съблече си душевното палто
и я отсвирих тази Черна жрица.
Изглежда доста ми позавидя,
та чак от Дунава се разбесняла.
И сламена вдовица е била,
семейство чуждо тя е развенчала.
Пък аз й се посмивам отдалеч
в дома си просто няма да я пусна.
Лъжи не могат да са слово-меч.
Готви си самота - женице гнусна.
3 декември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари