Ще потрепери горското дърво
И клон от влажния снежец ще падне.
Дали тежат му спомени и то
Не може да опази своята старост?
Аз вярвам, че си има и душа
И тя сега от мъка натежава.
Стои горкото тихо над снега.
Дойдох и анонимно го отвлякох.
И никой нищо вчера не разбра.
Май само дядо гледаше в небето
Как падат клоните от младостта,
От него наследените дървета...
2 декември 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари