Животът сякаш ми е все на връх,
не ме стресират с нищо ветровете,
не ме завличат долу ледовете,
общувам хора, дето не са мъх.
По малко са, но са прекрасни хора.
А в тази ветровита самота,
в която има само красота,
аз мога да говоря със простора.
Над мен е Бог. И той ми дава знак
за всяка моя бъдеща победа,
съобразявам се, че всичко гледа
и само кротко се покланям пак.
А иначе, по същество съм права-
на ръст, на дух, на сила и кураж.
Аз вярвам във небесния си страж
и с лошо да ме повалят - не става!
Животът ми е сякаш все на връх....
2 декември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари