Дъждът е днес красиво романтичен,
небето къдри някакви нюанси
на синьото и става ми лирично,
душата мести чудни пасианси,
животът го гадае, но не може,
върти го като някаква рулетка,
кой как намерил своето си ложе,
кой как направил тънките си сметки...
А аз си пиша. Като дъжд словата
изливат ми се нейде отдалече,
пак щастието търся по Земята,
отвъд дори, защото то е вечност.
А наблюдавам - хубавите хора
злодеите ги мразят без причина!
Дъждът, когато дойде изотгоре
за всяка капка има място лично.
Ако се биеха като човеци,
едва ли щяха да поят Земята!
Вали дъждът, подобно дар небесен,
спокойно придошъл след Светлината.
Ако е буря, значи Бог гневи се,
но капките отново не се бият.
Човечество, накрая усмири се,
да може красотата да надвие!
17 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари