С ГОДИНИТЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 463 прегледа
Помъдрях ,да ви кажа. И някак си свикнах
да се радвам на простите земни неща,
на това, че небето ни родно е синьо
и изгрява денят във добра светлина..
Колко семпло, но всъщност това е най-важно,
цяло чудо ,че малък е Божият гняв
и че изгрев и залез се спускат протяжно,
и че радост и грижа са в някаква сплав.
И че мога сега в ноемврийската утрин
да напиша спокойно поредния стих,
да си пия кафе и спокойно да дишам
и да мисля какво още аз не простих.
И във тази дарена от Бога неделя,
както нам е дарен и поредният ден,
да здрависам живота, доброто му взела,
а то стига човек да е пак окрилен!
Да полея цветята и цветна, душата,
да поиска отново да полети.
И от моята стая ще милвам Земята,
ако не със ръка, ще докосвам с мечти!
19 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари