НЕЩО МОЕ, НЕЩО ЧУЖДО,НО....ИЗКУСТВО
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 623 прегледа
МАЛКО ПРОВОКАТИВНО
На горните етажи на живота
държа позициите и не слизам,
след мене лази бавно идиота,
но аз необратимо се изнизвам.
А горе светлината силно свети
и осветява жалките душици,
не им прощавам, нито ги намествам,
оставям ги да бъдат мъченици
на себе си и своите безпътни
и непосилни опити за мерзост,
а мен ме веят ветрове попътни,
дошли от Божията вековечност.
Понеже с мен не ще да се скучае,
дори и завистта ме забавлява.
Та пъпли подир мене и ридае
и бръмбарчето, молещо за слава!
12 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
ЦАРСТВО НЕБЕСНО НА ВАЛЕНТИН ЧЕРНЕВ ОТ СИЛИСТРА.
МИНЕ НЕ МИНЕ ВРЕМЕ, СЕЩАМ СЕ ЗА НЕГОВАТА БЛЕСТЯЩА ПОЕЗИЯ:
ДЪЖДОВЕ
Плющи дъждът.
В прозореца се плиска
прозрачната небесна чиста влага.
Небето над света е слязло ниско
и облаците като сенки бягат.
Навън е есен и дъждът се стича
горчив по клоните и по листата.
Обичам есента.
Но не обичам
горчиви дъждове, нагарчащ вятър!
Понякога под облаци червени
отровен дъжд в полето ще премине,
тревите ще се сгърчат изсушени
– убийствен дъжд, изгарящ, киселинен.
Друг път на устните ветрецът палав
солени тежки капки ще довее
– където тази влага е валяла,
след малко от солта ще побелее.
Ще плисне жълт порой, ще мръкне рано,
дъждът ще мачка ветренската глина,
ще ври полето в пара като в баня,
а той, замесил кал, ще си замине.
И само пролетният дъжд пристига
пенлив и сладък като светло вино;
звънят звънчета, пеят чучулиги
и капе от небето медовина.
Десертна влага, брезов сок прозрачен
със аромат на ягоди узрели...
Какъв ти плач!
Та кой напролет плаче?
От този дъжд цъфтят надежди бели.
Обичам есента.
Но в есента ми,
ако е нощ – луната да е млада,
а облакът над дясното ми рамо,
ако поръси дъжд – да бъде сладък...
ПИТАНИЦИ И ЖЕЛАНИЯ
Кога измина времето - не знам,
как станах си на толкова години,
усещам се застопорила там,
където младостта /кога ли?/ мина?
Намирам си се все така добра
И все съм оправна и прозорлива,
не ме напуска жажда за борба,
за нещо смислено - държи ме жива!
Амбицията си е още в мен,
тя просто няма възраст, като мене.
Видях възмездия и Видов ден,
ала не се превърнах във хиена.
Така достигнах шестдесет и пет,
но не старея бе, не се предавам!
Със тази вечна тръпка на поет
и в друг живот навярно ще оставам?!
И ако има радиоефир
един ден в Космоса, оттам ще водя-
за книги, за поезия, за мир,
Вселената аз искам да пребродя!
12 ноември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари