Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    680726

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Наред със хора без морал и чест, не се огледали във тях самите, изпращащи по мен нелепа вест от черните недра на недушите,   Благодаря на Бога, че по път ми прати и порой прекрасни хора, от мрачните мнозина стигна смърт, прибра ги сякаш доста рано горе.   Но за онези, многото добри сега е моят стих на благодарност, дошли, когато делникът заври, показали ми своята лоялност,   за тях ще п
Не се признавам глупава жена, която хитреци да надиграят и, с притаена някаква злина, чак победители да се изваят.   Благодаря на Бога, съм от сой, но ми е дал и в повече закрила да предусещам всеки вълчи вой, преди съдбата да ме е сразила.   Късметът е небесен, затова започвам всяка сутрин със молитва да ми даде най-точните слова Божествената сила, с тях да литвам   и работа да върша т
Животът е любов, но и подход. Ако се връщаш вечно във началото, не си премислил своя сетен ход, ще си останеш нежелан за цялото.   Животът е любов, но и развой, не всеки е от раз с любов от Бога! За да дорасне до партньора свой му трябва праг от някаква тревога!   Животът е любов, но и почтеност, без нея ще изстине и жарта! Дръж любовта с дълбока убеденост, че тя е верен смисъл във света!  
Над Лета Автор: missana    Тъгата е наследство от смъртта в обратно време спряла на перваза. Прозорче мъничко е радостта, красиво цвете в крехката ми ваза.   Изгубих се в мъглявия си блян, неуточнен от лепкавото време. В пустинята на моя аз съм сам, разпънат върху кръст себепрезрение.   Звездите мигат призрачно над мен, очите ги попиват мимолетно. Душата от космическия плен прегърбена навежда се над Лета.
Така сме ние, старите души, белязани във стари,стари книги, направиш ли ни зло и се руши последната преграда, че си личност.   И замък от илюзии пропада, без даже да усещаш земетръс, Боголюбимият не се напада, защото после се снишава ръст.   Такава граница и аз се виждам: пилеят се във завист врагове, а аз обичам само да съзиждам, докато Бог възмездие тъче!     5 юни 2023г., Софи
Клисура е така, встрани от пътя, От шумотевицата, от света, Но точно тука гръмва първа пушка И топчето на Боримечката гърмя.   Тук точно осем дни просъществува Апостолска република сама, Тук точно, че България будува, Доказа тази кратка свобода.   И мъката по българските къщи, Оставили над времето следа, Сама историята да се връща И мълком да прекланяме глава.   Сега Клисура пак си съще
Дори да се превъплътя в различните си вечности, една издигната душа в космичните премествания,   аз искам все да съм поет, певец на свойто време и с лириката все напред Съдбата да ме вземе.   Не сме завършек на света. Ще го творим отново. Аз искам още красота във песен и във слово.   С човешки облик да вървим към ново съвършенство. И аз, с перо на херувим да пиша па
КОПРИВЩИЦА   Поседнала в най-хубавия град, На най-невероятната държава, По българка се чувствам в този свят, В една страна, която все раздава.   Градът, международно утвърден, Навсякъде признат за уникален, И моят корен е оттука взет, Уж софиянка, но със дух балкански.   Макар да иде чак от прадеди, Усеща се и никога не вехне. Живей, Копривщица, и знак бъди За бъдещето наше в ново време
Един живот в една епоха идва със своите надежди и мечти, не е почтено после да го ритват, ако идеите са му добри.   Едно страдание не се отрича, една борба си е борба за век, недей историята я посича и преди теб е имало Човек.   Не искам утре мойте битки честни във мирно време да се отрекат. В борба да се живее не е лесно,
Пътуваме във дяволска река, не знаем накъде ще ни отвее, то Ангел да ни хване за ръка от делника ни сам ще онемее.   В неясното усещане за ред се струпват лабиринт от интереси, България сложи я най- отпред, та Господ да ни види накъде сме.   Предателствата още си кръжат във нашата безумна политика, додето истините прокънтят, що сол ще изядем, дето се вика!   14 май 2023г., София
Аз знам, сърце, че ти не остаряваш И още много вярваш в любовта, Не се сърди, когато не успяваш Да припокриеш своята мечта.   Аз знам, че си доволно търпеливо, Макар и не безкрайно да болиш. Лови мига, животът си отива, А щастието е попълнен фиш.   Обаче Господ винаги е с тебе, Добро ли си, ще имаш своя шанс. За всичко има и отрязък време, Единствено духът е вечен в нас.   Бъди. Обичай
Ако резчитах мисли и сърца, навярно по- добре бих и живяла, но нямаше да имам обеца къде грешала бих и не грешала.   Как да постъпя с лошия човек и докъде простирам добротата. Тогава пътят би бил все по- лек, но не това е път във необята.   Дошли сме да се борим със злини сами да търсим свойто съвършенство и някога, насред космични дни ще се намерим в Божие блаженство.   Сега напред. И
КАМЪЧЕ     Древен свят,но беше, като нов- роден във миг,единствено за мене, защото в него търсех аз любов, която неподвластна е на времето!   И всеки ден от пролет изтъкан политаше от ветрове подгонен. Догонвах го, загледана натам, където вишневият цвят се рони...   Той беше като вечност, ала днес аз виждам колко бързо се променя и сякаш лута се във тъмен лес с една луна над него
Танцуват дървесата пред балкона със вятър-кавалер, дошъл от юг, а някои протягат даже клони със жест,приканващ да ги срещна тук.   И сякаш съм в градината на Рая! Каква алюзия: небе - Земя! Преди луната да изгрее,зная, с най-хубавия валс ще полетя,   където в своите зелени рокли дърветата извиват пак снаги, защото вятърът сега ги топли и полуздрачът приказно блести.     2 май 202
Щеш не щеш я притаяваш да не се подпалиш или във съдебна зала да не се опариш.   Идва ден и тя излиза. Славата угасва. Смъква се фалшива риза. Истината блясва.   Само смелост не се иска, за да я покажеш, трябва много да ти стиска, за да я докажеш!   Времената се променят. Временното чезне. Вечното изплува вечно! В житейската бездна.     1 ма
/ р. 7 май 1930 в с. Добромирка - починал 26 срещу 27 април 1959 г. в Димитровград /   Димитровград на Пеньо е длъжник, животът е длъжник от Добромирка, така е с всеки неразбран лирик, но тук Съдбата май не знае спирка.   Проблемен е житейският му път почтеността, изритвана в килера от много подлеци с подложен прът, нравствеността - желаната химера.   Не срещнал щастие във любовта, в поезията често в
Навярно, крачейки във битието, Измислям паралелно битие, Но то е характерно за поета И част от друго квантово поле.   И трябва нещо силно да ми свети, И да е по- красиво от света. Рисувам в щрихи своя си планета, За да направя тази по- добра.   На два разкрача сякаш от небето Не съм комфортно в днешния живот. Но Бог ми дава сили в битието, В което се усещам като гост.   Къде ме чакат
Не се създава дом, да го напуснеш и къщата ти празна да стои, светът е колело, но не е късно да има корен в нашите души.   И този корен здраво ни завръща, и осъзнава ни, и ни крепи, но аз обичах родната си къща, макар съдбата да ме врътна в три.   Посоката не сменям аз нарочно, навсякъде у нас ми е добре, венец любов да ми плете живота и мир да е в домашното море.   Да си запазя топлата
ПО ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО     Старая се да бъда чистоплътна По своя воля, но не ми достига Смирение. Не мога да преглътна И лошият човек с добро да вдигна   Към твоето всемирно съвършенство. Ще ме направят просто на глупак. Така върви се, зная, към блаженство, Но аз ще съм непримирима пак.   Май ще оставя тази добродетел За следващия по-добър живот. Греша във този, Бог ми е свидетел,
Като разлистено дърво в години, което има опит във живота, знам как да пазя сянка над любими, и думите са истински и топли.   На младини мълчах на неприятни- тъй работа, контакти, срещи, преса, не става журналистка - грубиянка... Обаче днес успях да се освестя.   Днес независима преброждам дните и казвам във очи, каквото мисля. Не съм изпуснала на думите юздите, но и не се старая да ги стискам.

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.