Наред със хора без морал и чест,
не се огледали във тях самите,
изпращащи по мен нелепа вест
от черните недра на недушите,
Благодаря на Бога, че по път
ми прати и порой прекрасни хора,
от мрачните мнозина стигна смърт,
прибра ги сякаш доста рано горе.
Но за онези, многото добри
сега е моят стих на благодарност,
дошли, когато делникът заври,
показали ми своята лоялност,
за тях ще пиша винаги с възторг,
ей тъй, да се присещам, че ги има,
безкрайно да благодаря на Бог,
да си ги спомням всекиго по име.
Онези, дето още са край мен
с хармония приятно-нерушима,
взаимно да вървим до сетен ден,
дори когато няма да ни има!
12 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари