Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682567

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Не са звезди душите им отвъд, защото тяхна е Вселената на Бога и те летят в небесния си път, далеч от тази земна изнемога.   Особено - били ли са добри, то Бог им подарява висините. По-ценно е от туй - да са звезди... Така си утешаваме душите.   Ние сме тук, а те са горе - там и всеки има своите задачи, щастливи са в безкрайния си храм и нека пак сърцето ни не плаче.   Молитвата към тях
И нека други да ви пишат за страстта, за мене тя е таен огън в стая, но ще ви пиша все за любовта, която да остане над безкрая.   Такава я видях във моя дом, такава ме насочиха да търся и, несъгласна с татковия тон, сега за благодарност се прекръствам.   От много тъмни хора се спасих. Но лесно ли е да прозираш в маски? А Бог ми даде дух, та победих измамниците, без да падна в "ласки".  
Някъде се губят часовете пред очите на самата красота, сякаш имам среща с боговете на древната Родопа планина.   Те говорят ми телепатично, че отново ще се върна тук, а Витоша не ми се сърди лично, тя е моето сърце и звук.   Сякаш съм забравила къде съм- как ли е във рая аз не знам, че в преражданията до днеска паметта се губи, аз го знам.   Да наситя пак живота в смисъл, да изпъ
Мекият килим на есента разпрострял се в двора ми изцяло във невероятна пъстрота свеж, като препран с дъждец. Валяло.   Ни едно изсъхнало листо, багри за магия на художник, цветове - от Божие кресло, спуснати до земното ми ложе.   Над метафорите ми разстлан, омагьоса ме килимът днеска. От възхита моят дух пиян не можа до здрач да се освести.   Няма равна тази красота, цветовете ся
В светлосенките на мойте дни хубавото просто побеждава и накрая любовта кълни и расте, и пак се утвърждава.   Стигнала съм до духовен връх и не искам да се принизявам, а попадна ли на хора - мъх, не ги газя, а ги отстранявам.   Смело търся белите души и приятелствата там намирам, моята природа не руши, да рушиш - това не го разбирам.   Сбъркам ли - подава ми насън Космосът посока
Вървя напред като небесен Дух и нямам прагове и бариери, дали не съм и малко Мечо Пух? С идеята Добро да ме намери!   Душата ми е чиста като сняг, с какъвто се открива и сезона, но в делника ще ме настъпят пак с идеята да спукат в мен балона.   Не би. Отгоре вяра ме държи. Да пази Бог пресрещне ли ме Злото, шамаря го направо, без лъжи и Истината ми е тържеството.   Останалото го довършв
Надявам се добрите хора Са в повече на този свят, Тогава завистта, не споря, Остава някъде назад.   Дори и да ме изненада Във уж приятелско лице, Пристига ми като награда Да я отпиша от сърце.   Разбирам, всичко е навреме- Добрите или зли очи Решават кратката дилема- За кой душата ще мълчи.   А моята като замлъкне, Не трябват ти и сто врати. Един успех. И ,без да гъкне,
ПЪЛНОВОДНАТА РЕКА   Тече си пълноводната река, но никога по пътя не изтича, така и поетичната ръка твори, защото Господ я обича.   И в стихотворната дълбочина, и в многопластовете на словата, не може да се спре безкрайността нито във буря, нито в тишината.   Дори да е скосен един живот, не може да отнеме пълнотата, дошла от чудния небесен брод... И нека да остане Светлината.  
Имен ден днес празнуват:Михаил, Ангел, Ангелина, Ангелинка, Архангел, Гавраил, Гаврил, Емил, Емилия, Емилиян, Емилияна, Лина, Мила, Миладин, Милан, Милана, Миланка, Милен, Милена, Мильо, Михаел, Михаела, Михаил, Михаила, Михо, Огнян, Огняна, Пламен, Пламена, Рада, Ради, Радивой, Радка, Радко, Радмила, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Райко, Райна, Райчо, Рангел, Рафаил, Рая, Руси, Руска, Руслан, Серафим. Да са живи и здрави, и честити. Да се светят имената им.  
Имам толкова още неказани думи за способните българи в целия свят и чрез книгите - техните спастрени друми все към мене поемат и търсят си кът.   Разделих се със егото много отдавна, зная своята стойност и свойта цена, но не мога да бъда Божествено равна, Бог избирал е всяка кадърна душа.   През огромните мощни Вселенски п
Ноември е за сериозни хора, Навярно пази мъничко тъга, Не е така безгрижен като пролет, Но ще завърши почната шега.   Във двойки той любовите превръща, Месец за обич, сватби и деца, Месец за нова и щастлива къща От пръснатите в лятото сърца.   Ноември е за бъдеще пристигнал. Настройте се за правилния път. Студът е вън, а вътре е огнище, Защото все така върви светът.   Ноември е неизживя
Утре тръгвам отново на път в тази моя красива България. Бог дарил е от рая си кът, Парламентът върти на лотария.   И в сърцето на тази Земя влизат много мераци подмолни, здрав е този народ, оцеля, пак ще цели амбиции болни.   Във Вселената има реванш- напоеното с кръв се завръща и човек за човека е страж над забравена бащина къща.   Нямам вяра на никого аз- от чужбина звучат пледоарии. Пак удари щастливия час- утре тръгвам и
Където се събират планините, дружат от векове за векове, Родопа, Рила планина, Пирина- показват как другарство се кове.   Едно сърце пулсира и във трите, държат на Слънце и на ветрове, не са се скарали изпод мъглите, додето блесне чистото небе.   И красотата си в едно спояват, не мерят ръст, ни горделивост те, като сестра и братя устояват- от векове дошли, за векове.   Това е сила, здра
Циганското лято стопли есента, песен недопята, слънчеви листа, Нежността южняшка вятърът довя, есента смени се, сякаш засия.   Миговете спряха в моя кръговрат, все не се завръщам в делничния свят, все ми се пътува, все ми се лети и сами прииждат хубави мечти.   Как сега да свикна с бъдещия мраз като топлинката я обичам аз?! Научи ме, Боже, как да се смиря? Циганското лято тъй ме разпиля....
СИНТЕЗ ЗА МОИТЕ СТИХОВЕ     Не търсете във моите стихове драми, нито шепот на кръв, нито шепот от рани, разнебитени стихове няма в душата ми, гръмотевични бури не цепят словата ми.   Потърсете ме в чудната земна хармония, може нежно да кажа, а може с ирония, ежедневно съм в полет на птица в небето, ежедневно съм с обич, обзела сърцето.   Затова ме държи чудна Божия сила, може би на небето безк
Роса съм - върху земните цветя, които рано сутрин ги облива, такава си пораснах досега- на някого куража да повдигам.   Баща ми името го е избрал и сякаш е предчувствал - ще умея да съм двигател, тонус, идеал за всекиго, докато остарее.   Звучи ми нежно силата в духа. Росиците съвсем не се предават, те са доверие, но и стреха и топлят, и душите съживяват.   А някой клъвнал сторено добро
Свалих ги щорите и ги завих и пуснах слънцето на воля в хола, небето пуснах, и звезди, и стих, и облаците, със телата голи.   Сърдечно да навлязат в моя дом в прозорците до следващата пролет. Жадувам светлина и небосклон, илюзия, че покрай мен е полет.   Душата да се слее с есента и през стъклата с нея да общува. Свалих ги щорите и красота необяснима в моя дом нахлува.     12 окт
На улицата твоята кола дошла е мило да ми се представи, а влюбената глупава глава се крие по дворове сред дъбрави.     Да гледа изневярата дали от някъде предателски не дебне, простено за тинейджъра, нали? Над 50 остава да да прогледне.   Дали от много време нелюбов, към младостта те времето завръща? Притихва в храстите неказан зов и с някоя къпина се прегръща.   Но особняците обичам аз
Предвид, че моя род са бежанци, от прякор е фамилията, турска, съветваха ме - не плети конци, смени я с псевдоним и тъй препускай,   но аз не щях. Със моя си инат и с нейното значение успявах, борбата си е част от моя свят и в паметта на хората оставах.   Единствена в България. Късмет. Подобно звезден шанс на земна почва. Не много подходяща за поет, но покрай другите не се проточва.   И
На художника Андрей Михайлов     Художникът си тръгна неочаквано и масата под старата лоза не среща вече гостите по пладне, където той разказваше света.   Картините му разпродаде брат му, замлъкна неговият мощен бас да е практичен бе му непонятно и със живота беше в дисонанс.   Жена за дом се плашеше да вземе, защото доходите бяха кът, но всичко знаеше за всяко време и мисълта му б

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.