ШАНС ЗА ДУМИТЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 373 прегледа
Имам толкова още неказани думи
за способните българи в целия свят
и чрез книгите - техните спастрени друми
все към мене поемат и търсят си кът.
Разделих се със егото много отдавна,
зная своята стойност и свойта цена,
но не мога да бъда Божествено равна,
Бог избирал е всяка кадърна душа.
През огромните мощни Вселенски преврати
на България дал е духовния пай,
аз от своите думи не правя обрати,
шанс им давам да бъдат почтени докрай.
Завистта ми е чужда. Далече ми бяга.
Очаквах да бъдат такива и с мен,
но макар да ме смъква житейската тяга,
оцелях със усмивка и дух възвисен.
И не мога да кажа на бялото - черно,
осъзнала добре всяка чужда вина.
Бог си пази чадата до степен - безмерно,
щом дошли са дотука - за светлина.
6 ноември 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари