Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682565

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

ЖЕЛАНИЕ   И всяка книга да е по- красива, И всяка книга да е по-желана, Да бъдат като нескончаем извор, За поколенията да останат.   Душа да хваща и да я вълнува, Поуки издълбоко да изрови, Писателят е тук и съществува За бъдещето и за хора нови.   А казват, че космическата раса Със другите деца ще е висока, Не искам да четат и да си казват, Че ние сякаш сме били безоки.  
КЛЮЧ В СЪНЯ   Отварям в спомен дядовата къща, Във центъра на София строил, В съня отново всичко ме прегръща, Животът сякаш старият е бил.   Балконите, цветята, светли Стаи И щастието ми минава в тях, И всяка топла дума от безкрая Се спуска и преплита с ведър смях.   Което е достигнало сърцето Завинаги остава сякаш там. Живях добре и искам под небето Да продължа нататък, както знам.
СИНУСОВ РИТЪМ върнах се вика все едно не съм чула как пиука колата когато я заключва забързан към входа все едно не съм чула асансьора да стърже между етажите все едно не съм чула как си изтупва снега от обувките все едно не съм чула превъртането на ключа в ключалката и отварянето на вратата – върнах се вика винаги... не обичам вечерните му представления точно колкото не обичам и дневните а турнетата – там изобщо не става въпрос за обичане мр
Хайде да ни е на късмет. Вече сме на световния пазар с доц. Младен МИСАНА и си чакаме и нашите заявки! Точно за юбилейния ми рожден ден ще дойде като най-хубавия подарък! Инженерът е перфектен и има моите големи благодарности!
Аз от години се надбягвах с вятъра и бях по-бърза даже и от него, и на живота поиграх в театъра, във две епохи да намеря себе си. Сега отново много си общуваме, но вятърът отдавна ме познава, когато ме покани да празнуваме, той знае вече как да ме довява. И помъдрял е. Знае ми посоките, направо там насочва ме стремглаво. Наздраве, Вятърко. Прочисти лошите и път ми даваш винаги. Наздраве! Защото ти обичаш енергичните и по това приличаме си с тебе. Безличните,
Сълзата ми е дефицит, не крия, при трудности се стягам на кълбо, обикновено ми помагат тия, които не очаквам за добро.   Егоцентриците с една чертичка отделям с граница и до предел и после пак - волнолюбива птичка- излитам и си гоня свойта цел.   Не мразя, но съм много паметлива, отсъствието ми за тях горчи, защото там, на Божията нива, създадена съм с хубави черти,   личи стабилитета м
Така, послучай наскоро миналия рожден ден на доц. Младен МИСАНА и безспорно оригинален и дълбок поет и есеистик, да ви разкажа малко за Водолеите, принадлежащи към въздушните зодиакални знаци, където са и Везните, и Близнаците. Безспорно въздушните зодиакални знаци спадат към интелигентните зодии. Спор няма. Това обаче, което отличава Водолея от останалите два въздушни знака, е неговата пространна начетеност, докато при Везните - основно е в професионалната сфера, примерно. На Близ
Общуването с някои е сложно, но аз летя напред, като ракета, тревожи ги, навярно ги тревожи това, че не подбирам остриета.   До истината много път се точи, през буренаци често се минава, като вино пенливо се клокочи, като скала крайбрежна устоява.   Но тези вариации ги мога, души размествам, пластове и нерви, то някои се крият в изнемога, макар да не наричам думи черни.   Накрая всичко
СПОМЕН А някога валеше топъл дъжд и , босонога, шляпах по шосето, сандалите - в ръка и без чадър- по-лесно да общуваме с небето. И стигах си до вилата така, пресичах босонога и тревата. О,колко волно беше под дъжда, намокрил ми очите и душата. Това отиваше на младостта, косата - с увъртяните висулки. И всичко беше свежа красота, а капките - най-нежните целувки. Сега го няма този топъл дъжд, годините, отминалото лято. Но споменът приижда отведнъж и възрастта я прави по- богата
ИЗНЕНАДА   Назад във двора дигна буца пръст. - Мравуняк е, - подсети ме косача, - сипи му сол и ще му сложиш кръст. Така направих, със солта закрачих.   Посипах. Цял пакет. И побеля. Доволна си отидох от успеха. Но не било. Видях от есента, че буцата е с прекроена дреха.   Една голяма дупка отстрани. И мравките сноват, храна си трупат. Архитектурата се промени, но буцата остана. Да зиму
Кочината свири, кочината пее, за любов копнежна тя благоговее, де си, Прасчо, де си? Уврях в самотия. И акордеонът свири на магия.   Кочината свири, кочината пее, тъжна свинска песен за любов копнее. Де си, Прасчо, де си? Цяла се търкалях и комбинезонът във прахта овалях.   Кочината свири, кочината пее. Ала само вятър наоколо вее. Де си, Прасчо, де си? Да те поцелуна, да те поцелуна със старата муцуна!   21 януари 2023г.,
ИСКАМ,ИСКАМ   Искам още два живота на прекрасната Земя, но живот без идиоти, без убийства, без война,   без измислените чуми, само с Божи благослов и с един порой от думи от моя поетичен зов.   Искам приказки и песни, музика и красота, пък нататък после лесно в Рая пак ще продължа.   21 януари 2022г., София Росица КОПУКОВА
Две прасенца, две прасенца, две прасенца - миризленца, първото е прас - бабенце, второто е на детенце. Две прасенца, две прасенца, две прасенца - миризленца, първото двеста кила, второто - баш  дебеля. Две прасенца, две прасенца, две прасенца - миризленца, кочината - лукс поръчка, чак от Бохот се довръчка. Две прасенца- две прасенца, със червените зурленца, първото - двеста кила, второто - баш дебеля! 21 януари 2023г., София Токст на песничката: Росица КОПУКОВА
СПОМЕН ЗА СТАРАТА ЛЮБОВ ОТ МОЯ СТИХОСБИРКА   От птичи поглед   Любовта към друга е заслуга само на божествена искра. И залудо е да правиш чудо, стъпил в лоното на завистта.   Няма да намериш и утеха за това,че не обичат теб, любовта,като красива дреха е скроена за един човек.   Пада слънчевата мантия на чувството и обгръща двама от света, овладей,приятелю,изкуството да н
Поспрял се охлювът върху трева- замислил се, замислил се дълбоко, огледах го - не мърда в утринта, нито поема в някаква посока.   И гледам - към обяд, той още там. - Ще те преметна, ей, в далечината! Дали ме чу, изобщо аз не знам, но хич не си премести пипалата.   В следобеда решавам да вървя. Ден втори - пак пристигам да го видя. Два сантима по - вляво и глава все тъй премъдро и дълбоко скрита.
По хълмите на Търновград с поука времето докрай минава, не искам нито злато, ни палат, които после тука да оставя.   На Янтра искам песента, легендите на калдъръма, на Царевец митичността и на една китара струна,   която свири във нощта, под едрите звезди на хълма, всевечна прави младостта, но и премъдра - като Търново.   Историята спряла е до нас и на съвременен език говори.
Аз знам, че ти е много нажежено да си останеш сам със съвестта си, но не отстъпвам - вече е решено, че само истината ще опази   възможността да оцелеем двама. Два полюса. Единият невинен. Където случва се нещо голямо се казва всичко, защитава име,   и чест се защитава, и достойнство, и прошка иска се чак до земята. Аз още не познавам други свойства - любов да се размива със лъжата.   Ам
Благодаря на лошия човек, злосторника, затворил ми вратата, благодаря му отсега до век, защото амбицира ми душата.   Благодаря на всеки зъл поред, че ми отваря нови хоризонти в желанието да вървя напред и нямам спиране да ме догони.   Росица КОПУКОВА
Не ме остави Господ без приятели, Когато се нуждаех от подкрепа, Егоцентрици, недоброжелатели, Ме гледаха и те с очи на слепи.   Но аз благодаря на двата вида, Така детайлно опознах живота, Човекът различих от индивида И благородния от идиота.   И, без да искам много в битието, Нещата все пак случват се накрая, Вървя си между взето и невзето, Но шанс ми идва тихо от безкрая.   Така се п
Къде са мойте близки, аз не знам, навярно там са, някъде до Бога, аз тук живея с бащиния плам и завещаното: "Няма не мога!".   Оправям се за мъж, и за жена, организатор съм от първа степен? Ако съм патила от добрина на Бог оставям грижата за мене.   Те горе са спокойни, аз съм тук, така Вселената го повелява и всеки да намира своя звук, и свойта песен с радост да запява.   Да има мир, ч
Човек не е самостоятелна звезда, която чака свое отражение и винаги в съзвездие е тя от сродни одухотворения.   Да,Бог е щедър и не дава на един, то би било всемирна тесногръдност, ако във гениалността си сам самин и няма кой до тебе да прегърнеш.   Обичам да разгръщам своя взор и да намирам другите край мене, да светим в необятния простор с това, което ни е подарено.   Навярно утре, в
Не знаем нищо за Вселената, та тя не ни принадлежи. Как ще се променят планетите и светлооките звезди?   Къде ще бъдем утре, някъде, като прашинки в друг каданс? И как ще продължим живота си, ще имаме ли просто шанс?   В човешките ни изменения ще са познаем ли, не знам? Навярно любовта-спасение ще ни събира с огнен плам.   И без да помним нищо минало, ще тръгнем пак един към друг

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.