ЕДИН МИЛ ПОЕТИЧЕН СПОМЕН ОТ ВИЛАТА
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 749 прегледа
ИЗНЕНАДА
Назад във двора дигна буца пръст.
- Мравуняк е, - подсети ме косача,
- сипи му сол и ще му сложиш кръст.
Така направих, със солта закрачих.
Посипах. Цял пакет. И побеля.
Доволна си отидох от успеха.
Но не било. Видях от есента,
че буцата е с прекроена дреха.
Една голяма дупка отстрани.
И мравките сноват, храна си трупат.
Архитектурата се промени,
но буцата остана. Да зимува.
Сега ще видя чак до пролетта
дали ще мръзнат в новата постройка
и, ако я напълня със солта,
къде ще тръгнат тези мравки бойки?
Какви хитруши само са били!
Отдолу пак животът продължава,
но съвестта ми казва: " Остави!"
пък Господ да реши какво ще става.
От къщата ми доста са далеч,
не пречат с нищо в малката държава.
Та то в България е шоков скеч!
А тези: по-добре се управляват!
22 януари 2022г., София- Симеоново- София
Росица КОПУКОВА
-
1
Препоръчани коментари