Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    682564

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

И време е да спре да се тъжи. България, любимата, нас чака. Беглецът на крилете не държи, нито завинаги на двата крака.   За своята Родина личен дял да отдадем, да ни погали Господ, човек живее и за идеал, не само за пари, и за народа.   Нагледах се на смачкани съдби в богатски къщи,но...да не разказвам. Чудесно. Печели и работи, но че си българин поне доказвай.   Аз от години съм си ре
Пътувам по повелята на времето, екскурзиите са за мене минало, отърсило се някъде от бремето, та други грехове днес са се ширнали.   Духовни сме, но някак си особени, не се подкрепяме със пълни сили, добри сме, ала някак си нарочени- сред нас сноват предатели и гнили.   Премного племена сме на Балканите, омесени,примесени различно, предците вдигали са боздуганите за светло бъдеще, но не налично.
На Роси по случай 65-я й рожден ден Автор: missana Категория: Поезия        (стихотворението е посветено на Росица Копукова) За своя род, за своята Родина, ти пишеш тъй красиви стихове. И чест ти прави - днеска са малцина, които я възпяват като теб. Помагала си на стотици хора безкористно, когато са в беда. Добро раздаваш, ала без умора. Оставя делото ти видима следа. На трети март родена (чиста Риба от рибите мистични на Христос)
ЗАЩО Е ТОЗИ ОТГОВОР ОТ КОПРИВЩИЦА. КОГАТО ПИТАХ. ХОРАТА НЕ СА ЛОШИ. НО АТАНАС КАПРАЛОВ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН  ЛАУРЕАТ. ЗАЩО ЛИ? И КАТО ДИРЕКТОР НА ЛИТЕРАТУРНИЯ МУЗЕЙ ОЧЕВИДНО ПОДАВА ТОПКАТА НА ОСТАНАЛИТЕ КАНДИДАТИ ЗА СЛАВА. ИМАЛ УЧАСТИЕ И КМЕТЪТ, НО ЯВНО НЕ Е РЕШАВАЩО. ИМАТ УЧАСТИЕ И НАРЕДЕНИ ПО ВРЪЗКАРСТВО ЛАУРЕАТИ КАТО МАРГАРИТА ПЕТКОВА БЕЗДАРНАТА, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ, ИВАЙЛО ДИМАНОВ И ВЕРИЖКАТА ТЕЧЕ. ЗАТОВА, КОГАТО ПИТАХ НЕВЕДНЪЖ ТУКА КОЙ МОЖЕ ДА ЧЕТЕ, ЗА ДА СЕ ЧУЕ, ОТГОВОРИТЕ СА: "АМИ МЕН МЕ
ОЧЕВИДНО - ЧРЕЗ ВРЪЗКИ И ШУРОБАДЖАНАЩИНА. Поети, които ще четат, присъстват на Димчовите вечери на поезията и особено биват парично наградени, не се обявяват предварително, а се привикват по телефона.На принципа: "Ало, Капралов съм!". Миналата година бая парички олапа от Копвищенската община Калин Донков или по-точно 80 - годишния дядо Донков за ето тези две стихотворения:: ПОЕМА   Любовта ни посочва с тревожни очи. Любовта ни избира. Любовта ни закриля.
ОСВОБОЖДЕНИЕ   Освободи духа и си кажи. Кажи си истината и не скривай, това, което утре ще кръжи и някой вместо теб ще го разкрива.   Защото се заформя лабиринт и той не се решава под чаршафа,
И пак с поезия минавам като с небесна лекота. В един живот се отразявам и търся мир и доброта. И пак изпълвам сетивата като дете, със чистота Не искам никаква отплата, освен на Бога-милостта. От него зная - имам всичко. Възвръщам стъпките назад и помня - случка и поличба в събрания ми микросвят. 6 юли 2022г., Симеоново Росица КОПУКОВА
Плувам във очите ти затворени, като дошла от други светове. Мъж с душа и със сърце отворено ме разпознава в свои цветове.   Тези, с нискоземните пристрастия не вървят по моите вълни. Всеки има своето участие. На един ще кажа:"Остани!"   27 февруари 1995г., София Росица КОПУКОВА
Какво да си простим сега, се питам. Прикрита завист. Тя не се лекува. И хитростите в дън земя политат, роднинска кражба, дето ще изплува?   Не знам и аз. До крайност не прощавам. В лъжите и обиди има мяра, но факт е, че човекът го забравям и трудно в някой филм пак ще ме вкара?   Но, ако има нещо, няма нищо. Защото злото никому не мисля. Каквото трябва, аз ще го разнищя, което си е мое, ще го имам.
Баба и дядо ставаха във пет, в шест - агнешко, готово във тавата, ще тръгва за пекарната отпред и дядо метва я по рамената.   Опашката - завила се и тя, ред чака за обществената фурна. И всеки после знае си часа да си получи печеното вкусно.   Какви неповторими времена! Сега такава топлина я няма: подготвена от оправна жена, коя е, да се чудиш, по-голяма.   Сега в гостилницата чакаш ред
В квартала ни продават ръчен хляб, досущ като по спомена от баба, препеченичък, бял, ухаещ цял на две ръце, създадени да радват.   От всички видове - неповторим! Кой майстор го умее и го прави? Поръсвам с обич хлебеца любим, а той от вкус едва не ме задавя.   Как българско се слага на софра с домашно сиренце с години зная. Бял ръчен хляб,замесен с доброта. Най-истинският хляб. Ще го позная.  
Поспирам пак накрая на гората, над къщи с програмирани дворове, която води ме към планината, все още мога леко да я бродя.   Поспирам се да чуя птича песен и да оставя някоя година, от пролетта до следващата есен пътеката позната да премина.   Изхвърлих всички грижи и съм здрава, стихотворя и пея, и обичам. Росица подмладена си оставам, добрите хора за късмет наричам.   Такава бях, така
ЖЕНАТА ОТ ЗОДИЯ " РИБИ" Със времето винаги тя се разбира прекрасно, младее и чара си носи сама през годините ясно, депресия няма, та то мъдростта я отбива, намира в живота си пътя и все е щастлива. За нея, разказват, била е докрай романтичка. Дали е така или просто е много добричка и търси във хората същото,както е редно, раздава любов,сякаш днеска ще е за последно. Не тя е наивна, а тези, премногото хитри, защото сме филм и Бог ни чете без субтитри. Закъсал, пропаднал, а тя оце
ЕТО ГО ТЕКСТЪТ НА "ГЕНИАЛНОТО" СТИХОТВОРЕНИЕ НА " ГОЛЯМАТА" ПОЕТЕСА   Иване, Иване!      Не разбирам отдавна за какво ли се мислиш. За герой вероятно от любовен роман. Дон Жуан да играеш така ти се иска, а пък всъщност си само Иван. И защо се стараеш, не ти ли ясно? Посивял си скучен, като празен екран. А мансардата с блянове вече е тясна, тя отдавна е само таван! Припев: /2x/ Иване, Иване! (2) Спасение няма, щом с
На чернова животът го не пиша, та после да препиша в белова, направо го живее и го диша тази моя устремна глава.   Мога да повторя стари грешки / винаги дошли са от любов / и на себе си да стана смешна, пак напред ще тръгна с порив нов.   Мислите си изразявам ясно, та ме пообрулват ветрове, но ми вярват. За какво да пазя скрити мисли, скрити страхове?   Смели повече ми трябват, смели.
Не пипай никога това дърво, където е дошло, там да поникне, Христова сила сякаш има то и, отсечеш ли, ядове ще бликнат.   В необяснимата му красота се крие просто някаква закрила. Щом имаш в двора плачеща върба, докоснат си с божествената милост.   И нека в нежната зеленина, полюшвана от вятъра любовно, се крие замисъл и светлина, да ги разкриеш - ти е невъзможно,   но е благословия, Бо
ДА СИ КАЖА ОТ СЪРЦЕ За някои неща не съм добра: лъжа и кражба, хитрости потайни, не, няма да ви хвърля от скала метафорично образите знайни.   Разкрия ли ви, просто няма път. И никак нямаме пресечни точки. Не мразя никога човек до смърт, но зад душата е дебелоочкото.   И толкова. За прошка имам праг. Донякъде, доде е поносимо. Обаче гледай да не си ми враг, защото ставам много непростима.
Две думи ще ти кажа много тихо, ама ще ти кажа на уше, приятелите, толкова безлики, завиждат, а нали са уж мъже?!   Измислици кроят - невероятни, тъй Яворов си тръгна от Габе, обичат да са нелицеприятни и да засенчват нашето небе.   Не си разпалват своето огнище, а търсят чуждото като оси, стърнища са такива, знай, стърнища и от такива да не те боли.   И затова не казвам нищо наше,
Ще заблести денят на любовта и всеки свойта обич ще намери, кой като загуба или мечта, кой като щастие или химера.   Най-хубава е тя във младостта, макар да не е винаги щастлива и често стиховете в красота обогатяват я, за да е жива.   Различна е в различните души, различна е в дълбочина и сила, но с нея и животът се теши, и всеки има нужда от закрила.   Поезията често е това, ко
ЛЕКОТА   На съвестта ми не тежи престъпност, ни в мойто благородно потекло и, ако имаше горчиви стъпки, те бяха сторени от чуждо зло.   Да, борбено, но с лекота живея и,дето мина,сея чистота,
Животът ми е между дом и път, благодаря на Бог, че ми го дава, а в книгите разгръща се светът, в науката душата ми пристава.   Добрите хора срещнах неведнъж, зор беше с лошите да се преборя, със плевелите в цъфналата ръж, додето ги разчистя чак до корен.   И затова научих се предел на всякакви ненужности да слагам, и в моя си словесен акварел желаните си думи да полагам.   Така, между д
Паметта ми просто е перфектна, като разказ, като стих и миг, ще пресъздаде, без да заекне, случилото се пред моя лик.   И доброто помня със години, но и злото помня чак до днес, хитростите на лица маскирани, както всяка непочтена вест.   Скрити тайни, после разшифровани, тарикатски прости номера и от лоното на тези спомени, аз не ставам повече добра.   Просто те зачерквам. И ме няма.
Наближавам поредната гара, Шестдесет и пети перон, Нека още добре да я карам, На разпявка - с щастливия тон.   Имам още красиви идеи, Мир да има и хляб, и любов, Плувам сигурно само във нея И раздавам докрай благослов.   И сред набори тъжни да няма, Докато сме на тази земя, Как е просто да бъдем голяма И издигната родна душа.   Все опитвам, дори да е трудно. Все молитви отправям
ПРЕДЮБИЛЕЕН СЕБЕАНАЛИЗ   Тъй, както скоро ще си стана на скромни шестдесет и пет, разбрах отдавна, ще остана със името си на поет,   но само то поет не стига живот да си обогатил, да, има смисъл всяка книга, по-важно е какъв си бил.   Признавам си, че не завиждах, макар да срещах завистта, накрая лошото провиждах, след вярата за доброта,   помагах там, където никой
Ако си с мен, си на пиадестала, но точно там стоя, помни, и аз, надолу в стъпала те отъркалвам, та все едно е нищо между нас.   Отрано ти се казва, да го знаеш, не го ли чуваш, е проблемът твой. Кой в мъжка суета се замотае, остава любовта ни без развой.   С ума си аз работя след сърцето, когато те нападат сто злини, но все такава съм си в битието и затова стоя над сто жени.   Примамна

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.