СТИХОВЕ ЗА БЪДЕЩАТА КНИГА
ЛЕКОТА
На съвестта ми не тежи престъпност,
ни в мойто благородно потекло
и, ако имаше горчиви стъпки,
те бяха сторени от чуждо зло.
Да, борбено, но с лекота живея
и,дето мина,сея чистота,
на някои омръзва им от нея,
тогава: хлоп! Затваряме врата.
Във опити да бъда изиграна,
пропаднали са не един и два,
не нося чужди белези от рани
и чужди грешки в моята съдба.
А ако някой много ме затрогне,
това ще бъде по-добър от мен.
Това са редки бисери, но могат
да ми се случат просто някой ден.
8 февруари 2023г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
ВИЛАДЖИЙСКО
Баба Зима си кротува,
по шосето си вървя,
снежна красота царува,
студ е и не се шегува,
но Витоша е белота.
Тихо е и мълчаливо,
някъде дими комин,
всякоя душа щастлива
да живее до "амин".
Някак си съм безтегловна
и с ботушките летя,
дадена ми е съдбовно
тази райска планина.
Щом си вляза мирно в двора,
стъпалата изкача
и размахам неуморно
работливата метла,
сякаш себе си намирам
в тази зимна простота,
а в душата ми прозира
и любов асоциира
пътеката от светлина.
8 февруари 2023г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.