НЕОБРАТИМОСТ

(0 мнения)

Сподели

https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/22476-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82/

• Сподели във Facebook
• Сподели в X
• Изпрати на имейл
• Сподели в LinkedIn
• {lang="reddit_text"
• Сподели в Pinterest

Още опции за споделяне...

Последователи

От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ

25 февруари 20233 г. · 509 прегледа

 

Поспирам пак накрая на гората,

над къщи с програмирани дворове,

която води ме към планината,

все още мога леко да я бродя.

 

Поспирам се да чуя птича песен

и да оставя някоя година,

от пролетта до следващата есен

пътеката позната да премина.

 

Изхвърлих всички грижи и съм здрава,

стихотворя и пея, и обичам.

Росица подмладена си оставам,

добрите хора за късмет наричам.

 

Такава бях, такава и ще бъда.

Щастливото в мен винаги живее.

От този свят не знам как ще си тръгна,

тъй силно искам той да оцелее.

 

И аз, в началото на горска песен,

отново с планината да запея.

До следващата пролет и до есен....

Такава съм. Обичам да живея!

 

25 февруари 2023г., София

Росица КОПУКОВА

 

 

 

 

 

0 Коментара

Препоръчани коментари

Previous carousel slide Next carousel slide

Все още няма коментари.

Разглеждащи това в момента 0

• Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.