КАКВО ДА СИ ПРОСТИМ?
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 379 прегледа
Какво да си простим сега, се питам.
Прикрита завист. Тя не се лекува.
И хитростите в дън земя политат,
роднинска кражба, дето ще изплува?
Не знам и аз. До крайност не прощавам.
В лъжите и обиди има мяра,
но факт е, че човекът го забравям
и трудно в някой филм пак ще ме вкара?
Но, ако има нещо, няма нищо.
Защото злото никому не мисля.
Каквото трябва, аз ще го разнищя,
което си е мое, ще го имам.
Чудесен празник, топъл, благороден,
за някои души навярно трябва,
но моята с човек не става сродна,
който на брата си ще вдига брадва.
За всеки има място на Земята,
тя още милиарди ще изхрани,
как да простиш на лудите с войната,
на тези,дето я подпалват рано?
Остават раните необратими
и за такива просто няма прошка.
А може тъй щастливо да ни има,
ако не сме тъй алчнички и лоши?!
26 февруари 2025г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари