УХАНИЕ НА ГОЗБА
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 357 прегледа
Баба и дядо ставаха във пет,
в шест - агнешко, готово във тавата,
ще тръгва за пекарната отпред
и дядо метва я по рамената.
Опашката - завила се и тя,
ред чака за обществената фурна.
И всеки после знае си часа
да си получи печеното вкусно.
Какви неповторими времена!
Сега такава топлина я няма:
подготвена от оправна жена,
коя е, да се чудиш, по-голяма.
Сега в гостилницата чакаш ред
и взимаш си в пластмасова кутия,
и касова бележка за билет,
че утре пак опашка ще извиеш.
А може дюнер,пица и катма.
И, хайде, по задачи неотложни.
Какви капризи и каква съдба
в забързаните делници тревожни?!
25 февруари 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари