ЕДИН МИЛ ПОЕТИЧЕН СПОМЕН
Публикация от Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
147 прегледа
ДА СИ КАЖА ОТ СЪРЦЕ
За някои неща не съм добра:
лъжа и кражба, хитрости потайни,
не, няма да ви хвърля от скала
метафорично образите знайни.
Разкрия ли ви, просто няма път.
И никак нямаме пресечни точки.
Не мразя никога човек до смърт,
но зад душата е дебелоочкото.
И толкова. За прошка имам праг.
Донякъде, доде е поносимо.
Обаче гледай да не си ми враг,
защото ставам много непростима.
Ще те разстрелям с думи до стена,
ще върна спомени от сто години.
Понякога си служа с добрина,
понякога със синини до синьо.
Зависи докъде си се прострял
в пътеката от наглост и измама.
Живея в светлия си идеал
и знам - от Бог,че по- велико няма.
Но още не съм стигнала ниво
да не въртя словесната тояга,
та дам ли аргументи сто на сто,
от себе си не можеш да избягаш!
17 февруари 2022г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
0 Коментара
Препоръчани коментари
Все още няма коментари.