Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    686019

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

България е цялата във мен Каквато е била преди години В духа на всеки воин окрилен От моите деди във мир починали.   И тази цялост ми върви по ген, И хората приемам по сърдечност, Там някъде във древния рефрен Бог е заложил българската вечност.   Насилие от нея не струи, Насилие не мога да приема. Мени се времето, но не мени Човечността житейската поема.   Все се е отбранявала сама
Игра на светлосенките съм аз, танцувам като фея от безкрая и няма възраст земната ми власт, и няма спирка устрема ми, зная. Все още музиката е в синхрон с душата ми и с шемета ми дневен, и светлосенките са с мене в тон- и тук са, и ги няма в миг неземен. Дошли са пак да полудуват с мен, не казват откъде и аз не питам, не падат никога във нечий плен, приличаме си, имам дух космичен! 12 октомври 2023г., София Росица  КОПУКОВА
СЕЗОНЪТ НА МЪЛВИТЕ Автор: missana      Сезонът на мълвите ме привлича. Съзирам в него петия сезон. И вместо риза своята душа обличам, за да се скитам пак - моряк на кон. Почти постигнах пълната забрава, но не предадох рицаря у мен. Десницата му още е корава - освобождава падналите в плен. За словото той вечно се сражава, възкръснал дух от своя божи гроб. Чакали сатанински побеждава, закриля падналия ничком роб. Надежда под доспехите си но
Все тъй красиви ли остават горе, От Бог прибрани нашите деди ? Тук само снимките до нас говорят С любимите им минали черти.   Задушницата скоро наближава И аз си спомням техните души, Но ласките им покрай мен ги няма И панорамата се разруши.   Ще пратя неж
Почиват хубавите рокли в гардероба и чакат да ги съчетая в тон, аз мятам блузка, уж последна мода и най-практичния си панталон.   Нали съм си работещо момиче, дори не знам как времето тече, обичам по задачи да си тичам, динамиката често ме влече.   Но роклите ми чакат в резервата, дори обувките с луксозен ток да им отдам заслужена отплата и да си взема нужния урок,   че трябват ми свобо
Душата ми сама намира пристан, когато някому помогне, а прозира, че неведнъж за доброта безименна към мен обичат да се абонират.   И свикнали, че няма да откажа, говорят си и глупости безкрайни. Моментно премълчавам, но ще кажа, че помня трайно, помня много трайно.   Минава времето на епизоди, приятел днес, неблагодарник утре, намерил някакъв незнаен повод да те пребори или да те срути.  
Аз не забравям старите поети, от тях се учех в път към съвършенство във стихове, във оди и в сонети, и словото им бе за мен блаженство.   Събирах лириката във тетрадка, която пазя още до сърцето и днес, през някоя почивка кратка си препрочитам старите поети.   Останалите живи си ги тача и тези, дето вече са при Бога, с желание душата ми отскача из книгите им, де когато мога.   А във Нар
В СИНАПЕНОТО ЗРЪНЧИЦЕ ДУША Автор: missana      По белите артерии на дните препускам пак кошмарно закъснял. Разминах се завинаги с мечтите. Там влакът ми на глух перон е спрял. Догонвам сянката си овехтяла, износена от керемидени лъчи. Напук на всичко тя остана цяла, но в непрогледна светлина мълчи. Щом видя плачуща върба се сепвам. Докоснала ме с втренчен силует, навежда се над мен и аз потрепвам от радостта, че още съм поет. Поет разтвор
По-добре е да мълчиш и да те мислят за глупав, отколкото да проговориш и да разсееш съмненията. Някой ден сърцето ми ще се превърне в камък, откъснат от света ще тлея в своя замък. И няма да крещя, да вия до забрава, когато разбера, че някой ме предава. Ще бъда властелин на самотата своя, и може би ще избера покоя пред хаоса на любовта... ... Някой ден, но не сега...
НЯМА, НЯМА     Няма да разкрия мислите напълно, трябва да откриеш липсващата част, как усещам тебе, колчем си посърнал и завръщам бавно мъжката ти свяст.   Вгледай се в жената с погледа на мислещ, не последна дупка на един кавал, то се иска малко да погледнеш свише, да не стане после сам да ти е жал,   да потъваш вечер с вино и ракия, ама не виното на една любов, то така се става бавнич
Ден на сърцето ли било? Чудесен ден. Какво да кажат тези, дето нямат?! Добре че моето държи наследствен ген, На нежност и на битки устоява.   Не взема надълбоко куп неща. И слуша разума накрая тихо. Нито потъва зверски в любовта, Нито задържа спомени и грижи,   Нито более некоректността, Защото има си финал съдбовен. Държи перото моята ръка, Сърцето пише тоя свят огромен.   И в космоса
Жената – свещената красота автор: wonder    Аз съм твое изваяние, древен огън и оброк. Аз жена съм. И познание. И възторзите на Бог. Аз съм трепет в древен разум. Капка обич в звук велик. Аз съм светлост, всеки празник и възторга ти столик.  Аз мистерия съм вечна. Дълга глътка от екстаз. И съм близка. И далечна. И съм ангелския глас, който с огън те кръщава и те мие през вода, в който Бог ни благословя през свещена красота.
Може в този живот не всичко да дойде навреме, Едно ще даде Бог, но друго по-късно ще вземе, А следа ще оставят чадата със мисия И доброто намира пролука и в кризите.   Барометър за щастие вечно не е програмиран, Хармоничност в талант и късмет не е лесно намиран, Не се помнят човеците единствено по красотата, А безсмъртие свети, където са ярки делата.   Всички радости други са просто човешки, Блясват, после угасват и
Живее ми се до библейска възраст, ама да не приличам на бабе, приемам се и бавничко-чевръста, по път да съм, по суша и море,   като лиричка за любов да пиша, а като българка - за роден край, и,доловила милостите свише, да благославям Божия ни рай.   Живее ми се. Мирно и човешки. Да шетам още дълго по света, такава съм едничка - белоснежка и във душата - с много белота.   Говорихме си с
Добре дошла, ти, златокоса есен, Със лятото приказвате си днес, Последен ден горещ, от утре нежно Повалва есенния дъждовест.   Намята свойто дълго наметало, Студено е за лятото при теб, И захладява , то си тръгва цяло, Отлита във невидим въртолет.   Но ти ни утешаваш с плодовете, Богата си на вкусни чудеса И чудиш ни се май на умовете- Цените, скочили до небеса.   Не се чуди! Такива сме
Лицемерие ловя в мрежата за пеперуди и се любувам на мига как падат всичките заблуди.   Понякога му вадя коз, понякога си премълчавам, но авторът го смъквам бос и със усмивка отминавам.   И куп натрупани злини сега ги вадя,след години. До де се сетя, Бог стои над мен и тихичко ги срине.   Все нямам сили да простя и чезнат в моето презрение. И се упреквам след това-
ИЗДИГАНЕ Автор: missana      На чуждите аз дълго служих - за тях добрият самарянин. Животът странно се изхлузи, достигнах черните поляни. И мислите ми оглушаха от стона на надежди земни. Залъгвах се, че имам стряха преди годините последни. Но времето като весталка посочи с пръста си надолу и гордостта се свлече жалка, изчезна сетната ми воля. Изгубих всичките си близки, а любовта ми влезе в сянка. Съсиреното слънце ниско замръзна ка
Подала съм ръка и неведнъж- с услуги във значимото пространство, на не една жена,дете и мъж и не един с добро е бил нахранен.   Забравя се. И също неведнъж. На мен не ми е писан егоизмът. И сякаш само Бог ми казва: "Дръж! Аз ще ти дам подкрепа. Всичко виждам!"   Но помня! И затъне ли в калта егоцентрикът, гледам му сеира. Не знам дали съм права за това, доколко ще ме оцени Всемира,   че
Седнала душата ми на камък, кротичко осмисля есента, във живота не получи замък, но пък и не срещна беднота.   Труди се като пчеличка жива, докласи до върховия стих, черпи от България красива вдъхновение, света светих.   Още й се броди по Земята и по пясък, и по канари, има време и за необята, има - за небесни висини.   Хич не се намира остаряла, хич не се намира без мерак
Отидоха си тихичко добрите, Така внезапно бързо покрай нас, Кой от инфаркт, кой рак, сърце разбито И няма ги. И толкова. И аз   Започвам вече да си размишлявам Дали Бог горе някак ги реди, Дали задачи някакви им дава, Та ги прибра от нашите очи?   Дали не ще злобарите и чака Да ги прехвърли някъде по път Или си има план как единака Сам да се брули в някой земен кът?   Но няма отговор. А
На острова на любовта Стоим със тебе двама, Там няма място за слова, Споени със измама.   На острова на любовта Живеем със надежда, Че ще пребъдем във света С една частица нежност.   На острова на любовта Спасени, щом сме двама От удари и от злина - Това е, друго няма!     16 септември 2023г., София Росица Копукова

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.