Живее ми се до библейска възраст,
ама да не приличам на бабе,
приемам се и бавничко-чевръста,
по път да съм, по суша и море,
като лиричка за любов да пиша,
а като българка - за роден край,
и,доловила милостите свише,
да благославям Божия ни рай.
Живее ми се. Мирно и човешки.
Да шетам още дълго по света,
такава съм едничка - белоснежка
и във душата - с много белота.
Говорихме си с доста поетеси-
от алчнотията се пада в кал,
щастлив не е човекът с интереси,
в които няма доза идеал!
24 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари