Душата ми сама намира пристан,
когато някому помогне, а прозира,
че неведнъж за доброта безименна
към мен обичат да се абонират.
И свикнали, че няма да откажа,
говорят си и глупости безкрайни.
Моментно премълчавам, но ще кажа,
че помня трайно, помня много трайно.
Минава времето на епизоди,
приятел днес, неблагодарник утре,
намерил някакъв незнаен повод
да те пребори или да те срути.
Животът-винаги вълнообразен,
преплувам го безстрашно, щом съм " риби",
но плуват с мен обидите опасно
и, дето не очакваш, там избиват!
Изкарат ли ме без вина виновна,
аз винаги съм в тихичка тревога
дали да си го върна непритворно
или да го оставя пак на Бога?!
10 октомври 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари