Отидоха си тихичко добрите,
Така внезапно бързо покрай нас,
Кой от инфаркт, кой рак, сърце разбито
И няма ги. И толкова. И аз
Започвам вече да си размишлявам
Дали Бог горе някак ги реди,
Дали задачи някакви им дава,
Та ги прибра от нашите очи?
Дали не ще злобарите и чака
Да ги прехвърли някъде по път
Или си има план как единака
Сам да се брули в някой земен кът?
Но няма отговор. А ми е мъчно
За толкова душици покрай мен,
С които си дружахме неотлъчно,
Сега денят ми е осакатен...
19 септември 2023г., Симеоново
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари