Седнала душата ми на камък,
кротичко осмисля есента,
във живота не получи замък,
но пък и не срещна беднота.
Труди се като пчеличка жива,
докласи до върховия стих,
черпи от България красива
вдъхновение, света светих.
Още й се броди по Земята
и по пясък, и по канари,
има време и за необята,
има - за небесни висини.
Хич не се намира остаряла,
хич не се намира без мерак
и, на камък днеска се подпряла,
мисли накъде да тръгне пак?!
20 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари