ЦЯЛОСТ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 383 прегледа
България е цялата във мен
Каквато е била преди години
В духа на всеки воин окрилен
От моите деди във мир починали.
И тази цялост ми върви по ген,
И хората приемам по сърдечност,
Там някъде във древния рефрен
Бог е заложил българската вечност.
Насилие от нея не струи,
Насилие не мога да приема.
Мени се времето, но не мени
Човечността житейската поема.
Все се е отбранявала сама
България сред много апетити.
Дано, дано се събере в една
И да са всички българи честити.
А аз от дребния тарикатлък
Не правя драма никаква в живота.
И Господ затова ми дава път,
Та с думи вселюбиви да си бродя.
Откраднеш мисъл, дума или стих,
Не можеш да се вместиш в кожа чужда.
България ми е света светих
И да сме смели българи при нужда.
15 октомври 2023г., София
Росица Копукова
-
1
Препоръчани коментари