Аз не забравям старите поети,
от тях се учех в път към съвършенство
във стихове, във оди и в сонети,
и словото им бе за мен блаженство.
Събирах лириката във тетрадка,
която пазя още до сърцето
и днес, през някоя почивка кратка
си препрочитам старите поети.
Останалите живи си ги тача
и тези, дето вече са при Бога,
с желание душата ми отскача
из книгите им, де когато мога.
А във Народната библиотека
съм чела всичко, за да ми остане,
за да го зная, тихо и полека
и в начин на живот да се прихване!
6 октомври 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари