Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    680217

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Говорим си, говорим си, обаче около нас цари едно бездумие и редом с неразбирането крачим във този свят неоспоримо труден.   И всеки трябва сам да се оправя, и да прозира истини в лъжите, животът неизвестности поставя, съвсем не са за всеки висините.   И трябва винаги да сме наясно какво ли всъщност искат са ни кажат. Опасно е, наистина опасно със лековерие да се накажем.   Аз вярвам, Б
Аз всеки ден благодаря на Бога, че още на Земята ме държи, на хората аз да помагам мога, особено на светлите души.   В благословената страна живея, да я опази Бог от всеки враг, аз всеки ден помолвам се за нея и себе си след нея слагам чак.   За шанса да представям млади хора и благородни хора да чета... Признавам, критикувам аз на воля, дано да има полза от речта?!   И, смелостта ми е
КОГАТО СЕ РАЗБИЕ В ДОБРОТАТА   Когато се разбие в добротата  най-земният ми реализъм здрав, не знам дали е правилна вратата във този луд живот и все корав.   Аз винаги готова съм за битка, подобно воин в образ на жена, не могат да ме милнат с росна китка и най-непредвидими словеса.   Обаче добротата има извор и вижда се, че няма примес лош. Тогава, не че ще изпадна в криза, но малко се
Симеоново е в бяло и мълчи, тих снежец ръми под дим коминен, нито майка има да гълчи, ни дете с усмивка да намине.   Непонятна януарска тишина, спотаени пътници за рейса, дали така е в цялата страна или само тука студовей се.   Няма и пързалка ни една, ни шейна изнейде да се спуска. Стана ми студено, ей така, и печално, и не ме напуска.   Пътниците до един мълчат като статуи сред
Дърво, животно, цвете не посичам, при мен елхите са изкуствено красиви, та щом гората им е дом, обичам да им се радвам, да са вечно живи.   Природата да им реши съдбата, те всички са творения на Бога, изкуствени при мен са и цветята, но аз не съм изкуствена, не мога.   Оставям красотата да вирее, душата ми да пълни на открито. И птиците в небето да ни пеят, и всички заедно да са честити!  
Други времена и други нрави на жестокост и мъже корави, на победен ход на всеки хан и на войводите като Вълчан.   Един изстрадан мир, една идея, България да бъде цяла в нея, духовността да води тя напред най-мъдра в този свят по Божи ред.   И да си върне старите земи по мирен път от хищните лами. И ,изплатила тежката си карма, отново тя на себе си да вярва.   Обичам тази приказна страна
Не само думи, мислите чета, постъпките показват и вината, подлецът не обижда, но в света сам си намира майстора с делата.   Не ми пишете глупости безкрай, аз всеки правилно съм преценила, стаена завист носи своя край, не се вълнувам, ако съм немила.   Направила съм в повече добро и мога да се отчета пред Бога, а който носи злоба под крило не може и да полети по много.   Да знаете, не сл
Има нещо в "рибите" митично, Нещо, плуващо във небесата, нещо мъдро,умно и лирично, и чувствително като Луната. Думите са на един приятел, колко хубаво наистина е схванал, имаше добра жена, но чакал с "рибата" ведно звезда да яхнат. " Разбирам те" - му казах. - " Но си тръгваш, "рибата" не те дели със друга, "рибата" те взима по заслуги и съпругата си не послъгвай. " Рибата" не е глупак и мрази нечестиви хора, неуютни. Дом гради се със любов и радост, ала н
Разчитам образа на завистта във кривите усмивки на притворството и след затворената ми врата останали са доста недоволствата. Но аз не съм виновна за това, че целият ми род са хора свестни, че Бог ми дава хубави слова, че не живея като хора бесни. Всеки чертае собствена съдба, защото има и свободна воля, покажеш ли си непочтеността, то сякаш се показваш малко гола?! Е, хайде, всеки да е в своя път и в своята надежда за успеха. Тя, Завистта, си няма своя плът,
Добре дошла ми, двайсет е четвърта, не ме оставяй в ден неизживян, различна да си, обична и пътна, и нежна във домашния ми стан. Космополитна съм и добротворна, макар, като зария издълбок, да разпозная люде непритворни, които Сатана е скрил от Бог. Ала понеже крайчецаът се вижда и нищо под лъжата не върви, напътствай ме, Годино, даже трижди, от лоши хора много ме пази. Светът да опозная, дай ми шанса, да бъда, дето и не съм била, и да намирам някъде баланса със разум и разпе
Не беше лоша. Многото борба зарежда ме със хъса да успея, но да не беше новата война и втората, дошла сама след нея.   От много хора тя ме отърва, отровните, със малко мед отгоре, от димки през комина, от злина, с която няма нужда да се спори.   От не един подмолен тарикат, на който му показах аз лицето, но пак живея смело, на инат и Господ сам опазва ми сърцето.   От вечните двулики съ
Не обичам  пясъчните хора, отмива ги поредната вълна, не се издигат никога нагоре, не са устойчиви като скала. Ту може да ги има, ту да няма, ту може да са бряг, ту да не са, лъжовни като мелница голяма от ветрове с въртежни колела. Не обичам, дето се изхлузват, нямат визия, нито снага, правят кули, дето се разтурват и живеят все като деца. Но във тяхната недоразвитост Господ праща ни ги в този свят, нещо да доучват, да досмислят, дали светът със тях е по-богат?! 31 дек
Тихо ми е и ми е добре. Чувам на компютъра клавиша. В думите ми слиза и небе, че без Бог не става нищо. Пиша.   Залезът ми дава цветен хъс, че денят не си е тръгнал още. Вдигам леко творческия ръст и под слънце, и под лунни нощи.   Лея като изворна вода лириката, придошла в безкрая. Нямам никакъв проблем с това, пиша ли я, сякаш съм във Рая!   А от сейфа си на паметта български
А София е толкова красива във денонощната си светлина, все някой идва, някой си отива, протестите не спират през деня.   Но ние толерантно, то се знае, приемаме ги всеки Божи ден, доволни-недоволни отминават и улиците все са като в плен.   Тя, София, отдавна не заспива, трамваите ги връщат през нощта. Динамиката в красота прелива, дори и в спорната й чистота.   Но тръгнат ли си граждани
Все някога ще тръгнем към Вселената, да разберем, че шепа е Земята, сега тъгувам, че необходена, красива е на Бога във ръката.   Но имам пътища недоизминати недоизпята поетична лира, над боровете с върхове непипнати просторите ми се фотографират.   Земята и небето знам, частици са от Божията красота в безкрая, но колко устремени са Росиците- все искат да пътуват и да знаят.   А колко пр
С години да благородиш душата, ако е примитив, е примитив, заровил си в банкнотите главата, с живот във вечна багра - тъмносив!   Опитва се със мен да стане цветен, но нещо не достига за това, банални, в зеленикавата плесен, остават си стандартните слова.   И иска да е нещо по-различно, опитва се, ала не може пак. Сумарен образ. Не е нищо лично, така изглежда богаташ-глупак!   Пробужда
Каквото има в куфарите - има. От мама и от баба златен дар. Алтън дете с избрано нежно име, За нищо нямах грижа в дом - олтар.   Не смея спомените да ги ползвам. Стареят си със мене във синхрон. И по адет аз си ги пазя още, Да ми вървят със времето във тон.   Най- хубавите хора на земята За мои родственици Бог подбра. И всяка шарка трепва ми в ръката, Изваяна от тяхната ръка.   Благодар
Направих преоценка на живота, намерих себе си и се ценя, отдавна съм далеч от идиота, сега далеч съм и от завистта.   И най-обичам бисерните хора, които в естеството си блестят, с наложените имена не споря, не струват ли, не са и в моя път.   На конюнктура на деня не служа, сама си определям правила. И делникът ми не е никак тъжен без лицемерната тарапана.   По-рано шетах - партита, кок
Един клонак ме чака пак на двора да го изхвърля като стар адрес. Има дървета - мили като хора и хора тип " дървета" не от днес.   Понеже част от младостта изтече, макар че нови клони пусна то, ще трябва този клон да хвърля вече, снегът го обезсили сто на сто.   Тъгата ми приижда на талази и аз избърсвам някоя сълза, но споменът стои и здраво пази на скъпия ми дядо паметта!     13
Казват шестдесет и шест си е дяволско число, но ще нося блага вест и стоя далеч от зло. Аз на петдесет и пет все раздавах по късмет. А каква ще съм сега? Май пак в повече добра. Който ми е на сърце, го обичам на лице, Нося си младежки дух и се вея като пух. Нося бяла доброта, но не пускам аз целта. Който ме ядоса,знае- хич при мене не витае. Стигна ли аз две по шест. вчера ми е като днес, пак ще пиша от душа и не искам да руша. Съзидание ми дай, справедливост до бе
ЖЕНСКО ЛИ, КАКВО ЛИ?     Да примижа ли с нежни мигли, отърсила се от снега? Не е за мен. Ще дам усмивка и малко палава игра.   За настроение, което върви със моя натюрел. Аз се разбирам с битието във цветния му акварел.   Сега да го играя кукла, ще бъде театрален скеч! Росиците не падат духом, не са ни огън, нито меч!   Но са си смели самодиви, родените на
ОБИТАВАНЕ НА БИТИЕТАТА     той е съжителствал по увлечение по любов по навик и аз съм съжителствала даже в законен брак – от увлечение през навик до уморителна нетърпимост тези неща се случват непрекъснато и със всеки човек е сам върху сърцето на земята (о да куази́модо!) но винаги с някого друг около себе си тоест не можем без някого – за другарче за секс за скандали за теглене на каиша за всекидневие и за пра
АЗ В СЕБЕ СИ     Сама да се оправям ми е дарба И тя ми е подарък от небето... Във този свят разбрах, че сила трябва Да си подреждам с вяра битието.   Но готованците на гръб не нося. Обичат много да играят слаби, Да им помагам да не са на босо, Като че ли са се родили баби.   Така че - моля. Дръжте го живота И с глупости недейте го пълнете. Останалото да ви е от Бога, Доброто само

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.