Тихо ми е и ми е добре.
Чувам на компютъра клавиша.
В думите ми слиза и небе,
че без Бог не става нищо. Пиша.
Залезът ми дава цветен хъс,
че денят не си е тръгнал още.
Вдигам леко творческия ръст
и под слънце, и под лунни нощи.
Лея като изворна вода
лириката, придошла в безкрая.
Нямам никакъв проблем с това,
пиша ли я, сякаш съм във Рая!
А от сейфа си на паметта
българският правопис не трия!
Със замаха на грамотността
родната култура ще развия!
Имах и голяма благодат-
все учители, висока класа,
за да се докажа в този свят
миналото ме към тях понася!
В тази ползотворна тишина
бисерните спомени събирам!
Тя България, ми е една.
Да се преродя пак тук избирам!
25 декември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари