НАЙ-ХУБАВИЯТ КОЛЕДЕН ПОДАРЪК

/ разказ по действителен случай /

 

 

Срещнахме се с Нина случайно по пазарищата преди Коледа. Много сладка жена. Беше адвокат, после стана юристконсулт, умна и с чувство за хумор, хубавка, винаги елегантна и тя, и децата й.

Живеехме в съседни квартали и й бях ходила на гости даже, ама в това напрегнато ежедневие и ежедневна работа, закъде по-напред.

- Драго ми е да те видя, Нинош. Как си ,мила?

А тя се усмихна прелестно и с радост извика:

- Щастливо разведена. Голям подарък имам за Коледа, делото приключи, Румен се съгласи за издръжката и с ма-а-а-а-а-алочки недоволства го изпратих по живо , по здраво за Ловеч, откъдето и дойде с два куфара преди петнайсетина години.

Беше им адски криво и на него, и на роднините му, но това е положението!

Пустата Нина. Не го очаквах. Образовано момче беше уж, в София завършил за инженер, по любов се взеха, какво стана, що стана, решихме да ми разкаже на едно кафе.

И, както си бяхме с пазарския багаж, се наместихме в една уютна сладкарница на раздумка.

- Ето, Роси, виждаш ме сега, свободно си сядам с тебе да си приказваме. През тези години да не би да не съм се сещала за теб? Ама как да ти се обадя. Не стига, че дойде в София наготово, ами и любезностите свършиха още с раждането на първото дете и започнаха командите. Бавно се отдръпвах от него.

Всичко е от  родителите ми, знаеш, апартамент, вила. Една кола си купи само. Децата отгледа майка ми, породени са, знаеш. Цепи минутата на две къде съм, цепи банкнотите на четири, добре че печеля добре като се върнах на работа. На децата им писна от разправии. До бой не се е стигало, но чуха и видяха много неща.

Една почивка от него, а свекървата едно лято не ги взе, гледала на дъщеря си.

Че като поотраснаха - раз- прас, развод и в Ловеч. Има си етаж от къща, домочадие и прочие.

- На Коледа няма ли да дойде?

- Не! Подаръкът трябва да е пълен. Не искам да го виждам ни него, ни родата. От догодина му казах, че ще може да вижда децата. Непълнолетни са, според колкото му е определил съда.

А родителите му в София да не идват при нас. Гостито на наши разноски свърши.

Намери си там работа, издръжка ще плаща, че ще го съдя до дупка и по живо, по здраво - баща от разстояние, какъвто винаги е бил.

Слава на Бога, децата са добри, учат се. Родителите ми се държат, ще помагат. Това са им само двете внучета и ....рахат.

Като влязат да следват, а те искат, ще си намеря и приятел, засега е рано. Съпруг не ща. Този епизод приключи завинаги. Ама толкова завинаги, че дори не знам как се случи?!

Нина очерта ясно нещата с присъщата си речовитост, после извади една кутийка:

- Това е за теб?

- Какво е, Нинош? Неудобно ми е.

- Коледен подарък. Ти като си идвала у нас, с празни ръце не си дошла никога. Сега е мой ред.

Отворих - красиво колие.

- Не. Ти това си го купила за себе си, ние се видяхме неочаквано.

- Моля те. Вземи и носи със здраве. Друго ще си купя. Толкова ми е радостно, толкова съм свободна, не ми отказвай.

- Благодаря от сърце, щом така стоят нещата. Е, тогава аз ще платя сметката.

- Няма такова нещо. Щастието трябва да е пълно. Усещам духът на независимостта. И дишам с пълни гърди!

Поприказвахме още малко, пък се разцелувахме и се разделихме с обич, каквато винаги е имало между нас.

 

 

 

25 декември 2023г., София

Росица КОПУКОВА