ВГЛЕЖДАНЕ

 

Разчитам образа на завистта
във кривите усмивки на притворството
и след затворената ми врата
останали са доста недоволствата.

Но аз не съм виновна за това,
че целият ми род са хора свестни,
че Бог ми дава хубави слова,
че не живея като хора бесни.

Всеки чертае собствена съдба,
защото има и свободна воля,
покажеш ли си непочтеността,
то сякаш се показваш малко гола?!

Е, хайде, всеки да е в своя път
и в своята надежда за успеха.
Тя, Завистта, си няма своя плът,
ала се вижда в призрачната дреха.

Да изброявам, мога още с дни,
но не е моя работа, а Божа,
той определя кой ще осени
късметът от небесното си ложе!

Та даже жертва става и стихът,
не ти го праща ангел и се впрягаш.
В краката си не слагай собствен прът
и не очаквай все да ти помагам!


2 януари 2024г., София
Росица  КОПУКОВА