Добре дошла ми, двайсет е четвърта,
не ме оставяй в ден неизживян,
различна да си, обична и пътна,
и нежна във домашния ми стан.
Космополитна съм и добротворна,
макар, като зария издълбок,
да разпозная люде непритворни,
които Сатана е скрил от Бог.
Ала понеже крайчецаът се вижда
и нищо под лъжата не върви,
напътствай ме, Годино, даже трижди,
от лоши хора много ме пази.
Светът да опозная, дай ми шанса,
да бъда, дето и не съм била,
и да намирам някъде баланса
със разум и разперени крила.
Наздраве,мила, с по едно шампанско,
с приятелите стари, до един.
Раздай небе от светлина по-ясно,
раздай любов и красота. Амин!
1 януари 2024г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари