ИМАНЕ
От Росица Копукова в ПОЕЗИЯ
· 349 прегледа
Каквото има в куфарите - има.
От мама и от баба златен дар.
Алтън дете с избрано нежно име,
За нищо нямах грижа в дом - олтар.
Не смея спомените да ги ползвам.
Стареят си със мене във синхрон.
И по адет аз си ги пазя още,
Да ми вървят със времето във тон.
Най- хубавите хора на земята
За мои родственици Бог подбра.
И всяка шарка трепва ми в ръката,
Изваяна от тяхната ръка.
Благодаря ти аз за тази милост,
От тях се учих, Боже, на любов.
А от живота усвоих и сила
Да имам за успехи порив нов.
Да казвам " не" на недостойни хора,
Да отстоявам своята съдба.
До днеска куфарите щом отворя,
Ухае на добро и красота.
Интериорът си подреждам сносно.
Сама съм си природен архитект.
От тях не всички дарби да не нося,
Ала във всичко имам свой проект.
Наследството от тях ми е такова -
Напомня ми за труд, за вкус и стил.
За вековечна някаква обнова,
Която споменът е съхранил.
15 декември 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари