ПО ПОВОД ПРЕМАХВАНЕТО ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ

Както виждате, софиянци много не се гневят за рушенето на паметника.
Мене ако питате, аз нито веднъж не съм сложила цветя на него, нито на Рейгън и други паметници в Борисовата градина.
Не са паметници, предизвикали моите възхищения.
Нито натрапените джамии с минаретата.
Но те напомнят определени епохи.
Музеят на Георги Димитров също. Махнаха го,добре. Можеше да стане градски музей.
Излишно харчене на пари.

Това обаче, което нашите предци помнят, е нахлуването на червената армия.
А тя и без паметник се помни.
За разлика от добре държалите се германци като съюзници на България навремето, руснаците са смаяли българите.
Не мислете, че съм за хитлеризма, ни най-малко. Но не съм и за натрапения комунизъм.
Руснаци са въртели бурен секс по горите на Банкя. Казвали, че не знаят дали утре ще са живи, та да си вземат своето.
Нито Сталин е мислел за жертвите,нито Путин сега.
Трошели дървените огради на хората да си палят печки в самонастанили се къщи.
Много други къщи са обрани до шушка, дето не е имало хора. За армията.
Така е било в София, софийско и из България.
Пък са гонели и наши хубавици за изнасилване.
Та си реват сега партийците, но повечето си мълчат.
Де с него, де без него. Де с Рейгън, де без Рейгон.
Не сме забравили как американците сринаха София, Враца и избиха сума ти невинни хора.

Що си не гледаме най-много вашите герои? Имаме си достатъчно.
Нямам предвид партизаните.

А на потомците всеки ще разкаже това, което е неговата истина.
Както на мене са ми разказвали нашите и все ми е тая какво символизират тези ненужни паметници.