Все някога ще тръгнем към Вселената,
да разберем, че шепа е Земята,
сега тъгувам, че необходена,
красива е на Бога във ръката.
Но имам пътища недоизминати
недоизпята поетична лира,
над боровете с върхове непипнати
просторите ми се фотографират.
Земята и небето знам, частици са
от Божията красота в безкрая,
но колко устремени са Росиците-
все искат да пътуват и да знаят.
А колко прагматични са пък фирмите,
крадат мечти и хубави надежди,
не обвинявам по света отишлите,
защото всичко до пари се свежда.
Вселената, единствено безплатна е-
един ден пътниците ще приеме,
но колко хора ще си тръгнат радостни,
когато свърши земното им време?
21 декември 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари