Премини към съдържанието
Форумът в приложение

По-лесно сърфиране. Научи повече.

Kaldata.com - Форуми

Приложение на форума на цял екран с push известия, значки и други.

За да инсталирате това приложение на iOS и iPadOS
  1. Докоснете Иконата за споделяне в Safari
  2. Превъртете менюто и докоснете Добавяне към началния екран.
  3. Докоснете Добавяне в горния десен ъгъл.
За да инсталирате това приложение на Android
  1. Докоснете менюто с 3 точки (⋮) в горния десен ъгъл на браузъра.
  2. Докоснете Добавяне към началния екран или Инсталиране на приложение.
  3. Потвърдете, като докоснете Инсталиране.
  • Публикации

    2911
  • Коментари

    1274
  • Прегледи

    680723

За този блог

Журналист,писател,астролог.Не се влияе от прости и зли хора,цени интелигентните,интересните,с отношение към изкуството и културата.Софиянка по произход ипо местожителство.

Публикации в този блог

Август дава големия дар от благата И във шепи ни кани да вкусим от всичко докрай, Дето щедро родила е тази година земята, Но земята, наречена български рай.   Август идва при нас и сега тържествува, Сякаш кара ни радост с душа и с ръце да гребем, И, додето е тук да си вземем плода, ще си струва, Че, ей на, и пред зимата скоро ще спрем.   Изобилие има от Бога и тази година. Той не ни е забравил и август е пълен с къс
Ще сбъдна древната си клетва     Величествено време. И любовта е наше основание. Живот без теб е само бреме. Едно върховно изпитание!   Пази ме в себе си като портрет. Проклинам всяко раздвоение. Вървя по много тънък лед по божие благоволение.   Пази ме в себе си като портрет, тогава аз до теб ще стигна. Изминал този свят проклет - вулкан от смъртите изригнал.   На клад
За мене булеварда не е път, част от живота ми е, ежедневен и аз се нося някъде отвъд под струните на този звън вълшебен.   Във шапката монетното гнездо парици дребни малко е събрало, аз пускам своя лепта за добро, защото пак душата ми е бяла.   То нищо не е, но надежда е, че музиката ни преобразува, а хляб и музика са вече две необходимости, за тях си струва   да го преминеш този си жив
- Над бездната Автор: missana      Загубихме се, за да се намерим в живота - едноцветен лабиринт. Въздишката на времето трепери, над бездната един към друг пълзим по нишка сребърна от първата целувка, окъпана с росата на лъча, отнесъл тайната на нашата милувка в окото втренчено на вечерта...
Живях добре,благодаря на Бога, но борбена съм даже и до днес и все така с обществена тревога, и все така, носителка на вест.   За нищо досега не съжалявам, на никого не съм длъжница аз, то шансът от небето получавам, но не от хората с пари и власт.   Опита ли се някой със измама да ме надхитри, пада по очи, разплатата със него е голяма и по съдбата ясно му личи.   Ще има още куклички да
НЯМАМ ВИНА Когато някой се засили Да ме отрича за това, Че нося аз морални сили И убедителни слова,   Че няма ме в пиянски свади И простотии във нощта, Че мойте земни изненади Са скрити само във стиха   И че изкуството обичам, Подобно на настолен хляб, Не съм виновна да наричам Духът си прав и никак слаб.   И в нежеланите запои Разтухата не търся аз. Вървя по свои
РАЙ В БЪЛГАРИЯ Небето днес е повече от синьо И няма облаче, дори за чар, Под слънчевата шапка е красиво, Тя е всевластният ни господар.   Но тази витошка вода не спира, Сту
Когато срещна куче или птица във този толкова объркан свят, ще хвърля сандвич или пък трошица, да не усещат ,като ходят, глад.   Те нямат общо с кожени каишки и снобски възгордял се господар, не са разглезени, не искат нищо, но имат право и на шепа дар.   Доволна, че ме гледат с благодарност, по пътя си ще продължа напред, а утре, с неочакваната вярност, ще ме познаят и ще са при мен.  
Витоша ме насърчава, Просто дава ми кураж. Аз обичам да я славя, Тя за мен е верен страж.   Гледаме се неотлъчно И сезоните броим. Няма ли ме, ни е мъчно, Видим се. Ощастливим.   Планина съм като нея. Тя е като мен - душа. Силата ми да живея, Черпя с тази красота.   Витоша ми е картина. Витоша ми е сърце. Неведнъж по нея минах И я милвах по лице:   П
Разбърквай тези чудни цветове, с които освежаваме живота и аз ще сложа малко светове от поетичната духовна квота.   Да бъде интересен,нов и цял, и всеки ден да не повтаря преден, човекът в красота е оцелял, когато го направи интересен.   А смисълът е в простите неща, в душа, която свети над безкрая. Сега разбъркай земната боя картината да блесне най-накрая!   Да има задължително любов,
Остана си накрая птица в клетка, а стиховете пусна да летят, изпълни свойта мисия поетска в един пресечен и злощастен път.   Аз просто стиховете ти обичам, знам, че ме чуваш някъде отвъд. Как само мъдростта на теб прилича? Избра ли Бог за тебе Райски кът?   Аз помня как летях за стихосбирки и вечно не дочаквах своя ред, ала дойдоха като крайна спирка, подарък от нехайния съсед.   И всич
Разплитам битието - стих по стих, а все не мога да осмисля всичко, пък вече даже го надполових и волна все се чувствам като птичка.   Обичам го Божествения свят и убедена съм, че Бог ме пази, що глупости направих на инат на младини, ала съвсем не лазих.   Обаче съм такава - уникат, накрая се усещам накъде съм и, ако нямах тази благодат, то нямаше за друг да съм полезна.   Вървя по тази
Прощавам на грешили от любов, но не на тези, действали с омраза, животът е и хубав, и суров, понякога се чупим като ваза   и падат поизсъхнали цветя, и се събираме сами от пода, но да се съберем след любовта, която си е тръгнала безплодно,   е сто пъти за прошка по-добре, отколкото злините да ни тръшнат. Били сме чак на Седмото небе! Това е връх, дори да се прекършим.   И пак напред, бе
В предишния живот аз съм владяла царство и била съм борбен воин, на трон седяла, заповеди дала, без никаква сълза и тъжен стон.   Сега съм тука на перото жрица и да ви кажа: по ми е добре, не помня как тогавашна Росица е водела на фронта боеве.   Дали ми е било там прекалено, та толкова жадувам днеска мир? Или пък остра болка затаена, безпаметна, тормози ме безспир?!   И, осъзнала цялот
Родена съм на пролетната дата трети март, жена на изгрева с дух силен и свободен, със мен изгрява всеки и в искряща жар превръщам го в един момент преломен.   Но скритите му мисли ги чета на длан, животът ми не може да командва , както иска, водач не се надвива с неразумна бран и всякакви подмоли се разплискват.   Жена на изгрева съм, осветявам път, щастлив е този, който с мен изгрява, лъжеприятели ако му сла
Обикновено соча упорито къде е точно правилния път, поезия използвам или скрито изскачат думи от сърдечен кът.   И винаги почти излизам права, небесно ми помагат за това, което ми се дава, ми се дава, в това число и правилни слова.   Бедата е, когато се изчерпят възможностите да се промениш, когато глупостта ти ми дотегне, съвсем не моля да ме извиниш.   И с теб не доближаваме нивата,
Зная пътя до църквата и душата до Бога, и решавам проблемите с тиха молитва, търпеливо ще мине и тази тревога, а перото в небесните дири ще литва.   Понаучих се простичко да си живея, без амбиции сякаш по ми се удава, че на млади години, додето лудеех, резултатът накрая се все изкривява.   И България кротичко да обикалям, да намирам човеци сред разните хора, нищо чуждо не взимам, а малко оставям светъл
Та разказва приятелка, тръгнала тъй, като фея, да намери закътано кътче и топли скали, Но морето ни Черно със черни си вежди я гледа: - Вече всичко се плаща,момиче, не знаеш,нали?   И понесла си спомени в кошница с минало лято, не могла да намери ни пристан, ни кът, ни покой, все огромни чадъри, шезлонги и яхти прелято, не намерила място, където светът да е свой.   За каква ти романтика можем до днес да говорим? Хот
Падам по наследство византийка, Малко, но достатъчно личи, Имам гордост и не съм топлийка, Който иска да употреби.   Слагам си съвсем прилични дрехи Даже да отида на пазар. Нямам бойни делнични доспехи Да нападам хората със жар.   Грубостта не ми е хич присъща, Но по гръб не падам нито ден. Аз съм като древна здрава къща, Основа вечна, покрив окрилен.   И с прозорци много вдъхновени,
- Благодарност автор: wonder  Разливам въздух – винаги прозирен, за да провиждам хоризонтите си с теб. Обречен в кръговрата си неспирен, животът светъл жъне мойта степ.  И зърното от нивите ми пее с гласа на хляба в светлия поклон към всичко, от което днес живея и изразявам с думите на трон.
Животът ни е в делнични неща, доброто нека в него ни застига, дори в проблем, дори във тегоба да пишем с обич неговата книга.   То саможертвата не е за всеки и с лидерството също е така, макар да го живеем по-полека, все пак да си подаваме ръка.   Душата ни в дребнавост да не тъне и в злобицата да не търси път. Умението да не се огъне, дори когато й подлагат прът,   е начин да запазим с
- * * * Автор: missana      Наднича вятър иззад облачните щори (скучаещ) към надмогващата синева. С кокичетата минзухареното слънце спори, ухае на пране върху простора вял...   Усещам щастието като прана - неземно върху миглите струи. Лекува незарасналата рана и с пламъче в душата ми гори.
По-малко тук са чистите души, но Бог ме среща, за да се открием, не искам този свят да се руши, под руините ли да се прикрием?   Така е хубаво да бъде цял, а не разтърсван все от нечовеци. И всеки нещо да е преживял, с което да осмисли вековете.   Аз знам, че ви говоря пак така, защото от добро небе съм слязла, но моите очи са към света като хармония, не като драма.   И, позволете ми до
РАЗДВОЕНИЕ       Човекът е устроен май така, Че в повече му идва добротата И на главата качва ти крака, И взима те наивник на земята.   Та затова е нужна строгостта В житейския мегдан да се намеси, И прозорливост, и добри слова, И питката добре да се омеси.   Та да се тръгне някак си напред, Човек да стане всякакво човече. Аз добротата я деля на две, От много милост няма п

Профил

Навигация

Търсене

Търсене

Конфигуриране на push известия в браузъра

Chrome (Android)
  1. Докоснете иконата на катинар до адресната лента.
  2. Докоснете Разрешения → Известия.
  3. Променете предпочитанията си.
Chrome (Desktop)
  1. Кликнете върху иконата на катинар в адресната лента.
  2. Изберете Настройки на сайта.
  3. Намерете Известия и коригирайте предпочитанията си.