Та разказва приятелка, тръгнала тъй, като фея,
да намери закътано кътче и топли скали,
Но морето ни Черно със черни си вежди я гледа:
- Вече всичко се плаща,момиче, не знаеш,нали?
И понесла си спомени в кошница с минало лято,
не могла да намери ни пристан, ни кът, ни покой,
все огромни чадъри, шезлонги и яхти прелято,
не намерила място, където светът да е свой.
За каква ти романтика можем до днес да говорим?
Хотел до палата, дувар и зад него басейн!
Към небето повдигнала взор, без изобщо да спори
и си взела багажа към своя познат натюрел.
И посреща я София в старите краски и щрихи,
планината я чака, щом няма свободно море.
Разположила в хола тя шепата дъхави миди.
Ей това ми разказа на чаша горещо кафе!
26 юни 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари