Падам по наследство византийка,
Малко, но достатъчно личи,
Имам гордост и не съм топлийка,
Който иска да употреби.
Слагам си съвсем прилични дрехи
Даже да отида на пазар.
Нямам бойни делнични доспехи
Да нападам хората със жар.
Грубостта не ми е хич присъща,
Но по гръб не падам нито ден.
Аз съм като древна здрава къща,
Основа вечна, покрив окрилен.
И с прозорци много вдъхновени,
Дето птици кацат със любов.
Ще му се човеку да е с мене.
Хем със разум, хем със порив нов.
Другото е българска закалка,
Издръжлива като стар чинар.
Откъдето взето е по малко,
Си е просто като Божи дар.
26 юни 2023г., София
Росица Копукова
Препоръчани коментари