Разплитам битието - стих по стих,
а все не мога да осмисля всичко,
пък вече даже го надполових
и волна все се чувствам като птичка.
Обичам го Божествения свят
и убедена съм, че Бог ме пази,
що глупости направих на инат
на младини, ала съвсем не лазих.
Обаче съм такава - уникат,
накрая се усещам накъде съм
и, ако нямах тази благодат,
то нямаше за друг да съм полезна.
Вървя по тази странница съдба.
Усещам, че небето я чертае.
Годините да върна - пак в борба
живота сигурно ще го извая.
Душа не може в стая да стои,
когато е създадена да странства,
но мокър от вода се не бои,
така и аз в широкото пространство!
8 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари