НА ПОЕТА ДАМЯН ДАМЯНОВ
Остана си накрая птица в клетка,
а стиховете пусна да летят,
изпълни свойта мисия поетска
в един пресечен и злощастен път.
Аз просто стиховете ти обичам,
знам, че ме чуваш някъде отвъд.
Как само мъдростта на теб прилича?
Избра ли Бог за тебе Райски кът?
Аз помня как летях за стихосбирки
и вечно не дочаквах своя ред,
ала дойдоха като крайна спирка,
подарък от нехайния съсед.
И всичко си пристигна по местата,
когато искам, вадя и чета.
Дано открия триптиха в душата:
прозореца, поета и света!
8 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
Препоръчани коментари