РАЗКАЗИ ПО ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЛУЧАИ
От Росица Копукова в Литература
· 793 прегледа
РАЗКАЗИ ПОД ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ
/ разказ по действителен случай /
В една от големите зали на НДК голямо частно издателство награждаваше книга с разкази на Савка Тимева.
Народ, панаир на суетата, големи суперлативи отстрана на собственичката на издателството и даване думата на един рецензент, който орезили вечерта.
Той размята ръце като птичка, която се мъчеше да излети от кафез, чуруликаше разни небивалици и глупости и по всичко личеше, че не беше чел нито един разказ от наградената.
Хората се подсмихваха, собственичката на издателството вреше и кипеше вътрешно, докато накрая птичката си седна и дадоха думата на Савка да прочете един от разказите, та обстановката се поуспокои.
След края на събитието и продажбите - кой взел, кой не, издателката се скара не много тактично на пишман-рецензента, той й отговори нещо рязко. Бях наблизо, намесих се и я подкрепих. В случая беше права.
- Господине, не разбирам защо се сърдите на госпожа...Та Вие не бяхте чели книгата, личеше Ви.
- Какво ще чета като знам, че тая не е писала нищо, а ей ония две редакторки отзад, - и той ги посочи с глава. - Тя е неграмотна, камо ли писателка и мене хич не ме е грижа да й правя безплатни рецензии. Да се благодарят, че изобщо съм дошъл.
Нататък чорапът се разплете с лекота. Имах отдавна подозрения, че това елементарно същество не се връзва с приличните разкази и много наблюдения ме насочваха в тази посока.
В течение не на месеци, на дни, нещата се наместиха от само себе си.
Вечерта свърши криво - ляво, въпросната продължи да издава книги, но утайката, че е комбинаторка, а не авторка, се наслои и твърде много хора я гледаха, ако не с презрение, то с пренебрежение.
Това обаче не й попречи с връзки и наглост да продължава да издава и да се смята за величина, само че от писателските подземия.
Времето разкрива всичко: кой,колко и доколко го бива сам да твори словесно изкуство!
9 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
РЕСТОРАНТСКАТА НАГРАДА
/ разказ по действителен случай/
Розина Куманова отиде в един ресторант към НДК, където беше поканена, защото бе номинирана за награда. Конкурсът беше на Столична община.
Елегантна работа, лукс, приглушено осветление, сцена,микрофон. На вратата чакаше гарсон и разпределяше кой къде да седне.
Светна й лампичката : "Кой плаща?" и нямаше начин Столична община да се охарчва толкова за поети.
По системата: "Шушу-мушу, знам кой знае всичко", Розина Куманова скоро влезе в лоното на ситуацията.
Бащата на наградения първа награда държал ресторанта и той поемал разноските от радост, че синът му получава 5000лв кеш.
Пито - платено.
Доста мастити поети и писатели имаше и с намусени изражения очакваха да чуят що за талант е наградила Столична община.
Лайф-излайф, големи думи за откриване на събитието- бозаво стихотворение, ама ачик разредено.
Втора награда- втора боза.
Трета награда - трета боза.
И измежду номинираните блесна таланта на едно младо момче, което смая залата. За себе си Розина си знаеше духовната цена.
"Е-е-е-ех, приятелю,- помисли си тя, - талантлив си като мен, но не очаквай признание, особено ако се съизмерва с финикийски знаци!"
Никой не беше доволен, освен бащата на " първенеца".
Имаше песни,лустро, по чаша вино и мезе и после: "Хайде, оле, и кой накъде!".
Ресторантската награда бе отнесена със статуетка и плик.
И вечерта завърши.
9 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
ДРУГИ ОЧАКВАНИЯ
/ разказ по действителен случай /
Столична община правеше редовно конкурси по свободна тема и след това издаваше сборник за годината. Той редовно беше посредствен и в ежегодния сборник Розина Куманова редовно отсъстваше.
В една от тези години разликата между нейното ниво и това на участниците беше толкова фрапираща, че тя основателно заподозря: нейното стихотворение очевидно не бе представяно на седемчленното авторитетно жури. Не можеше да не я забележат.
Късметът й проработи, когато потърси един от журито, когото бегло познаваше, показа му стихотворението, с което е участвувала и той се впечатли. Каза, че такова стихотворение изобщо не е давано за прочит в лъжеанонимния конкурс.
Отговаряща по предаване на стиховете беше една хитрица: Петрана Йолова и очевидно тя бе крила стихотворенията и предните години.
След последвалата жалба от Розина Куманова и изразените предположения и за предните години в писмен вид,започна голямото търсене.
Естествено, нейното стихотворение не се намери, Йолова беше разпитвана, лъга като за световно, но авторката показа входящ номер и въпросната приемателка на стихове за конкурса и също поетеса, беше светкавично изстреляна в пенсия, въпреки че й се работеше още година-две.
Нямаше съмнение, че някой нареждаше от по-високо ниво на Петрана Йолова, а в отдел "Култура" не знаеха.
Поискаха стиховете на Розина и се възхитиха, но после кадрите в столична община се смениха и някой пак повика послушната Петрана Йолова.
След повторно обаждане, отново беше махната и след години отново повикана да тормози талантливите поети и да ги заменя с бездария, но Розина беше решена да сигнализира докрая за този потресаващ случай и да не я оставя да мачка хората.
Поръчковата Петра отново бе елиминирана, но докога?! Безсрамието й беше на същата степен , на каквато стоеше и послушанието й.
Още по-интересно ставаше,когато двете с Розина се срещаха по литературни събития. Петрето разиграваше пиесата " Умрялата лисица" и се правеше, че сякаш нищо не е имало и няма да има.
Веднъж Розина я издебна насаме и я попита тихичко в очите:
- Петре, ама ти си голямо паве,знаеш ли? Или трябва да ти го напомням всеки път, когато ме поздравиш и се опиташ да ме заприказваш?
Нямаше отговор.
Петрана Йолова врътна солидното си дупе и се отдалечи мълчаливо.
След това само кимваше на Розина като се видят и бягаше.
Само в това беше разликата.
9 юли 2023г., София
Росица КОПУКОВА
-
1
-
1
Препоръчани коментари